Снежна декемврийска съботна сутрин

 

Снежна съботна декемврийска сутрин.
10 ч, -4°С.
Идеалното време за бягане в парка.

Дам.
Първото ми целенасено бягане беше на 18 август 2018 г. Бягам от събота на събота, тук таме и неделя. Понякога прескачам някой уикенд. Сиреч - не съм кой знае колко напред с материала.

За първи път се включих в организирано бягане миналата събота.

Днес, когато ми е вторият път в 5кмrun, ми е абсолютно напълно 100% първо бягане по заснежена земя.

Някои от вас знаят, други - не, но... аз имам истински страх от хлъзгаво. Не съм от хората, които се паникьосват (нито лесно, нито трудно), но усетя ли хлъзгаво, ми омекват краката, застивам за момент на място, водя вътрешни битки.
Но продължавам.
Винаги.

Та днес като вървях към парка за бягането, ми изскочиха не една и две драматично смешни ситуации (определено успявам веднага да хвана драмата, да я центрофугирам мощно и да я простра като комедия). Е, борих се и ги зачерквах в съзнанието си тез' ситуации. Наместо тях посявах добри картини.

На стартовата линия попитаха дали има някой, който днес за пръв път бяга в такава обстановка. Веднага си признах. Алелей! Получих гръмки аплодисменти в началото на бягането, а на финала - "Хей! Като за първи път е мнооого добре!". Ам чи така де. Нема да се излагаме.

Спрях на 3 места да снимам. Все пак не гоня резултати - изживявам себе си и природата с вътрешно-просторно доволство.

Не мога да ви опиша всичкото щастие от това да бягаш на сняг. Той да хрущи под краката ти ღ , от клоните да се изсипват снежинки и погалват лицето ти ღ , накацат нежно по миглите ти ღ . Зимата да те гали с парливия си леден дъх ღ

Не мога да ви опиша също и какви криле си сложих днес. Преодоляването на страхове всякога е велико постижение.
Наистина велико.
По-велико и от това да достигнеш финалната линия с 9 места по-рано от предния път.

-----------
На снимките ще видите човека, тичащ по шорти (ЧКП) и маратонки при минусови температури и моя нов четириног приятел.
И щастие. Щастие.
Щастие.