Бягащи емоции в парка

Мили ми свежинкари ღ
От няколко месеца рязко и абсолютно неочаквано за мен ме споходи желанието да тичам.
Много съм си благодарна, че го осъществих и продължавам да осъществявам себе си в бягането.
Както можете да предположите - не го върша тихо и тайно. Публикувам в личния си профил преживяванията, тръпките и вълненията си.
Забелязах, че много хора очакват следващите ми бегачески преживявания и се вдъхновяват по един или друг начин от това.
Затова реших и тук да ви ги споделя ღ

¸.✫° * ღ * °✫.¸

Ето как започна всичко:

Чета си тихо и кротко вечерта на дивана, когато едно желание изненадващо се настани в мен без да пита и без каквото и да е предизвестие. Зае необичайно преголямо място в съзнанието ми с ясни кратки думи - Искам да бягам. Искам да видя как ще се усетя да бягам за здраве, а не обичайното - след автобус.

Така силно ме завладя, че нямах търпение да си легна, да затворя очи, луната да мине своя ход, ама този път бегом, слънцето да се възкачи на небосклона и да обяви началото за моето бягане.

За първи път ми е. Съответно не мога да очаквам големи постижения, а и не искам да си ги налагам, за да не се разочаровам. Достатъчно голямо постижение е, че имам желание и го започвам. Да, сред всичките си активности намерих време и за това. Да, въобще не съм гледала каква ще е прогнозата за времето, защото то няма особено значение - единствено определящо е времето вътре в мен.

И така - казах си: Деница, няма значение колко кратко ще бягаш като за начало - 2, 5 или 10 мин. Важно е да направиш първата крачка и да видиш как ще се усетиш.

Реших да си засичам с хронометър, за да се ориентирам колко ще избягам. Първо бягах 5 мин, след което продължих със стегнато ходене. После отново бягах - 2 мин и продължих с ходене. И така избягах общо 26 мин. Не е кой знае какво, но направо съм във възторг от себе си :) Ами така де - трябва да се поощряваме ;) Като за първи път го намирам за много добро постижение.

С пожелание за повече спонтанности ღ


Още бягащи емоции намери тук (отгоре надолу са от последната към първата):
 

   ►Кой е след последния в състезанието
    "...Та исках да споделя и с вас мисълта си - след последния финиширал участник винаги, винаги има неизброимо много други последни -
    Тези, на които все им се иска, но не посмяват да се включат..."

► Малките победи водят до голямата победа
    "...Днес е един такъв ден:
    Алармата звъни.
    Трудно повдигам клепачи.
    Чудя се събота ли е, работен ден ли е. Общо взето все си ставам в 6 ч.
    След кратковременна борба с чаршафите положих стъпала на пода и ознаменувах първата си победа за деня..."

 

    ► Бегачески Карадеренски въжделения
    "...Какво може да ти се случи след спане на открито пред палатката под звездите?
      * посипване с падащи звезди
     *  една кучешка муцуна да те близне посред нощ
       * изгревът гальовно да те събуди, заявявайки своето присъствие и бляскаво да въведе новия ден..."

 

  ► Пречките се превръщат в мотивация и любов
    "...Една приятелка наскоро ме пита дали съм тренирала нещо преди, че така бързо и добре са ми се оформили мускули на ръцете и корема.
    Затова реших отново да бъда многословна и да споделя това-онова.
    Днешния почивен четвъртък.
    Вземеш си го, за да свършиш някои задачки от чисто земен характер. Но понеже твоят собствен характер е земно-космичен-летателен-междупланетен, не можеш да си останеш само с тези задачки..."

 

► Бегачески въжделения в Западен парк
    "...Тук ще откриете:
     * как не започва едно бягане
       * как все пак започва едно бягане
    * какво може да ти се случи по време на бягане
     * как приключва едно бягане..."

 

    ► Изгревно-бегачески премеждия в Синеморец
    "...Така 2 седмици по-късно като на майтап грабнахме чантите, запалихме колата и хоп! - на любимия Синеморец. Обиколихме плажовете в района и се случи, че си организирахме гурме вечери.
    Но от това последното съвсем, съвсем не значи, че ще пропусна изгревите и утринното тичане.
    По-интересното бе, че и другарчето пожела да потичаме заедно..."

 

► Активна почивка в Царево
    "...За пръв път си организирах активна почивка ღ  и съм много, много доволна от това.
    Откачалствам си с тичане и неумелите ми изпълнения на някакви упражнения
    Но пък какъв живот прелива в мен! ღ..."

 

  ► Бягането е песен и танц за душата
    "...Въздухът се размести от цялото ято от десетки понесли се тела.
    Гората се разтвори широко като дълбоко вдишващи дробове, за да поеме и превърти нашите тежести в ядрото си, и да ни издиша леки и преродени.
    Днес тя цялата пееше.
    Всяка стъпка бе полет, всяко вдишване - песен, всеки полъх - прегръдка..."

 

    ► Тичане с пейсър
    "...Тичаме си.
    Гледам "27 мин" пред мен.
    Тичаме си.
    Гледам "27 мин" е мъъъъъничко по-далеч.
    Тичаме си.
    Гледам "27 мин" е ооооооще мъъъъъничко по-далеч.
    Тичаме си.
    Спирам и почвам да ходя.
    То нагорнище ли бе, то чудо.
    Точно тогава Кико се задава с елегантно небрежно потичване иззад гърба ми. "Не спирай, Дени!"
    Пфуф!
    "Хубу!"..."

 

  ► Тичането е свобода
    "...Минах леко 5-те си км като се насладих изцяло на западнопарковата си любов. Отпущах ръка, за да напипам храстчетата, надигах глава, за да се отъркам о клоните на цъфналите дървета.
    Няколко пъти разтварях ръце, за да поема още по-дълбоко цялата прелест отвъд.
    Тялото тича.
    Душата лети.
    Пълни със свобода гърди.
    Разбира се, и днес има случка.
    След финала се запознахме с един от участниците, който приключи точно преди мен. А това е едва четвъртото участие на Владо в 5kmrun..."

 

► Тичането на открито
    "...Тичала съм 2 пъти в зала и знам, че не бих си позволила да го случа трети път.
    За мен бягането не е просто енергично последователно движение на краката по една пътечка.
    По един изкуствен механизъм.
    Не е и гонене на по-добри постижения. Колкото и да обичам да работя върху себе си и да се подобрявам.
    Бягането за мен е...
    Бягането за мен СА много изживявания и израствания в едно.
    Сливането на дъха ми с природата.
    Усещането на трептенето на всяка моя частица в необята вътре и извън мен..."

 

  ► Светът е голям и мотивация дебне отвсякъде
    "...Днес отидох на 5-те км тичане в любимия Западен парк с ясната идея и положена цел - да подобря предишното себе си.
    Точно преди една събота моето предишно себе си пък бе подобрило по-предишното себе си като постави собствения ми рекорд на 30 мин и 12 сек. За 5 км тичане..."

 

  ► Тичане в Лозенска планина
    "...Първата половина:
    Спокойно. Намести се между хората.
    Хоризонталът започва да става лек наклон.
    На хоризонтала бързо му писва лекия наклон и вирва носа си стремглаво нагоре.
    Хоризонталът рязко преоткрива и изживява себе си като вертикал.
    Там някъде, докато набираш ходом нагоре (щото няма как да тичаш на моменти), изниква Господин Фотографът.
    И точно в тоз един момент рязко получаваш стимул, хукваш напред и викаш на задните:
    Фотографът е тука! Да тичаме поне за снимката!..."

 

► Същевременно най-лошото и най-доброто
   "... Днес бе най-лошото и същевременно най-доброто ми тичане до момента.
    От няколко дни съм в особено физическо състояние.
    Ходя като замаяна. Действително.
    Не знам дали е само заради това, че ограничих или по-точно казано - намирам се в захарна абстиненция.
    Дали е пролетна умора.
    Или пък условията в мега ветровитото и ледено старопланинско преживяване преди няколко дни.
    Или просто всичко накуп..."


    ► XL Камбанен рън
    "...Значи ей го как беше трасето:
    Започва прилъгващо леко и равно за... първите няколко метра.
    После имаш катерене.
    После пак катерене.
    И още малко катерене.
    За тия дето са стигнали до още малко катерене има оооооооооще мъничко катерене.
    После за неотказалите се има нещо като равно.
    (Разбира се, навсякъде тънеш в кал. Ходилата ти стават двойни по обем и тегло.)..."

 

  ► Интересно нещо са нещата
    "...През целите 5 км имах чувството, че това е най-бавното ми бягане, но си казах - значи всяко следващо ще е по-добре, ти просто стигни финала.
    А то се оказа, че съм се справила 4 минути и 1 позиция по-бързо от предния път.
    Изглежда и го чувстваш едно, а то се оказва друго.
    Очевидно усещането ми за недобра форма се е променило с времето под влияние на почти редовното ми бягане (имайки предвид, че започнах да бягам от лятото)..."

 

► Снежна януарска събота сутрин
    "...Алармата любезно ми съобщава, че е 6:30 ч.
    Обръщам гръб на настойчивостта й, а съненият ми мозък започва да ми пробутва някакви отлагания и мънкания.
    Ама точно сега ли?
    Защо ти е ся туй чудо?
    Виж колко ти е топло в леглото. Има някакви минуси навън.
    Не си го правила от месец.
    Ся ше са излагаш като изплезиш език на половината.
    Нали тия дни беше болна и още не си напълно оздравяла.
    Хлъзгаво е. Нали не обичаш ледения танц на пощурелите крака..."

 

    ► Снежна декемврийска събота сутрин
    "...Днес, когато ми е вторият път в 5кмrun, ми е абсолютно напълно 100% първо бягане по заснежена земя.
    Някои от вас знаят, други - не, но... аз имам истински страх от хлъзгаво. Не съм от хората, които се паникьосват (нито лесно, нито трудно), но усетя ли хлъзгаво, ми омекват краката, застивам за момент на място, водя вътрешни битки.
    Но продължавам.
    Винаги...."

 

  ► Новото предизвикателство
    "...Добре. Реших го. Отивам.