Майсторът, който прави подаръци

Майсторът, който прави подаръци

Не съм очаквала точно такава хубавина да ме сполети, но ей я на - и тя в живота ми се появи...

Както повечето чудеса и това бе подбудено от съвсем битова и прозаична причина - от доста време трябваше да оправяме простора на терасата ни, което (според нашите умения) изискваше майсторска ръка, а не нашата. Сами нямаше да можем да се справим току така и тъй като не бе належащо все го оставяхме на заден план. И ето, че един прекрасен ден му дойде редът - попитахме в един магазин и ни препоръчаха човек, с когото работят. Свързахме се с него и се уговорихме за ден и час за просторно действие. Надвечер по път за неговия дом майсторът мина през вкъщи да започна да въвежда ред на тересата ни. Разбира се, докато работеше най-усърдно и точно, си побъбрихме задоволително добре :) Човек като ме познава, дори и през ум не може да му мине, че аз може да си мълча и да не вляза в словесен контакт с човека ;) И така дума след дума и джвъчка след джвъчка, докато се притъмни. В един момент вече работата не можеше да продължи и трябваше да остане за някой от следващите слънчеви дни. На излизане от вкъщи майсторът забеляза, че в коридора ни стоят опрени на стената две големи обработени масивни дъски и му стана интересно за какво са. Веднага с жар споделих за едногодишните си дървени влечения - да създавам резбовани творения. Човекът най-сърдечно се възрадва и дълбоко впечатли. Сподели, че и неговата дъщеря е изучавала дърворезба. След тези думи се разбрахме да се чуем по-нататък и да се уговорим за довършване на работата.

Е, мина известно време, почакахме си. Сигурно ще си кажете, че такива са си "майсторите" - протакат, отлагат, разтягат. Е, ние си знаехме, че не това е причината - той наистина е зает човек - добър и търсен майстор. Още повече, че не бе и належащо.

Най-после се случи момент, в който и той и ние се оказахме свободни. На уговорената дата се позвъни на вратата, притичвам, отварям и а! Майсторът с работната си чанта в едната и с две дъски в другата ръка и ми казва "Ето, на!". Влиза си вкъщи и се насочва директно към терасата, а аз останах втрещено облещена с дърветата на вратата и с никаква мисъл в главата. Ха така! Какво пък е сега това? И ги гледам едни такива хубави, чудни, светли, жълтеникави дървета... Питам го какво и защо е това, той ми споделя това - тези орехи са му дадени по някакъв повод, а той решил да ми ги подари впечатлен от желанието и влечението ми да творя резби.

Скъп подарък. Твърде скъп при това. Не всеки е способен на това. Но светът е пълен с подобни сърдечни хора и топлите следи от техните дела :)

Автор: Деница Ябълкарова

Към предходната история...
Към следващата история...

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)