Дядото с розите

Дядото с розите

Сутрин рано. Отивам на работа все още в състояние заспало. Дори врящото гърне на подлеза не може да ме превключи в режим "Буден". Но изведнъж съществото ми долови вибрацията на нещо истинско и живо и глас в себе си чух: "Това е моментът - хвани го!". Устремих се към края на тунела напред и видях човека - с опънат костюм като момък напет. До него - торба и геврек. Окрилена от прекрасната находка, пристъпих към дядото със забързана походка. След лек и фин контакт започнах да сгъвам бавно и отмерено пръстчетата в такт, опитвайките се с още непробуденото си съзнание да си прехвърля физиономиите на колегите ми по съседско столоседяние. Но на време дядото терзанието ми видя и сподели "Гевреците са три - няма нужда от това :)". И с най-голямата охота на света устата ми изговори някакви такива неща "О! Всизамам всичките щом е така!". И ето го и него - най-прекрасният момент, взимам гевреците, тръгвам, а той: "Чакайте! А това е от мен". Дядото ми подари най-прекрасните градински рози на моите дни! Съществото ми запърха, разсипа се на разни там неща, събра се и в щастието си по-силно засия :)

Ей, такива прекрасни случноватости ни предлага Животът :)

Автор: Деница Ябълкарова

Към следващата история...

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)