Цитати от книги

Ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)

Във въздуха ситнеше дъжд, който, докато стигне до земята, се превръщаше в сняг. Утре пак щяха да се нахвърлят върху жените: "Виждате ли се какви сте непостоянни!" Март месец ми бе истинска инквизиция. Не можех да понасям тия плоски, всяка година повтарящи се шеги. Хората не умееха да видят в тоя "женски" месец родилните мъки на земята, която чупи ледовете си, бори се с дебнещи скрежове, с изкусително топли ветрове, с лъжливи разтопявания, с внезапни пристъпи на зимата, за да роди от недрата си живота. - Пътуване към себе си, Блага Димитрова

* * * * *

Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща - казваше Соня - Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба без да изскърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом. - Човек на име Уве, Фредрик Бакман

* * * * *

Знанията остаряват, вкусът се разваля като застояла вода, когато си далеч от центъра, където блестят великите умове, където въздухът е наситен от мисли, където всичко се обновява. - "Изгубени илюзии", Оноре дьо Балзак

* * * * *

- Женските съждения несъмнено са неведоми, милорд.
- Ами да, разбира се. Нали трябва да се справят с мъжките. - "Невиждани академици", Тери Пратчет

* * * * *

Където стенобойната машина не върши работа, един наистина добре изпечен сладкиш често може да направи пробив. - "Невиждани академици", Тери Пратчет

* * * * *

Аз не съм искала да бъда щастлива, това не. Исках... да се спася, ето това е: да се спася. Но късно разбрах накъде е трябвало да вървя - накъдето са желанията. Човек очаква, че други неща спасяват хората: дългът, честността, да бъдеш добър, да бъдеш справедлив. Не. Желанията са тези, които спасяват. Те са единственото истинско нещо. Бъди с тях и ще се спасиш. - "Океан море", Алесандро Барико

* * * * *

А, не, не по магистралата, Момо, не по магистралата. Магистралите казват: минавайте, няма нищо за гледане. Това е за глупаците, които искат да стигнат възможно най-бързо от една точка до друга. Ние не се занимаваме с геометрия, а пътешестваме. Намери ми малки, гиздави пътчета, които разкриват всичко, което може да се види. - "Господин Ибрахим и цветята на Корана", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Онова, което даваш, Момо, то си е завинаги твое, онова, което пазиш е загубено завинаги. - "Господин Ибрахим и цветята на Корана", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Искам да им го кажа, но си давам сметка, че моята роля е само да предам посланието. Не мога да го дешифрирам и изпълня със смисъл вместо тях. Трябва да стигнат до него сами. Мога само да се надявам на това, докато вървя към дома. "Аз съм пратеникът", Маркъс Зюсак

* * * * *

- Много добре разбирам, Иване: с вътрешността си и с утробата ти се иска да обичаш, прекрасно го каза ти това и мене ми е ужасно драго, че тъй ти се иска да живееш - извика Альоша - Аз мисля, че всички в света трябва да обикнат преди всичко живота.
- Да обикнат повече живота, отколкото смисъла му?
- Именно тъй, да го обикнат преди логиката, както ти казваш, непременно преди логиката, само тогава аз ще разбера смисъла му.
"Братя Карамазови", Ф.М.Достоевски

* * * * *

Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. - "Оскар и розовата дама", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Ако се интересувах от онова, което мислят тъпанарите, нямаше да имам време да се интересувам от онова, което мислят умните хора. - "Оскар и розовата дама", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * * 

Сподели с него мислите си. Мислите, които не казваш, са мисли, които тежат, вдълбават се, от тях натежаваш, вцепеняваш се, те задръстват мястото за нови мисли и някак те омърсяват. Ако не споделяш, ще се превърнеш в бунище за стари, смрадливи мисли. - "Оскар и розовата дама", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Трябва да се прави разлика между болки, малки мой Оскар, физическата болка и духовната болка. Физическата болка можем да изтърпим. А духовната болка я избираме. - "Оскар и розовата дама", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Истината не представлява някаква самоцел, тя има смисъл само, ако служи за нещо. - "Десетте деца, които г-жа Мин никога не беше имала", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Да учиш без да разсъждаваш, е ненужно; да разсъждаваш, без да учиш, е опасно. - "Десетте деца, които г-жа Мин никога не беше имала", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван. - "Десетте деца, които г-жа Мин никога не беше имала", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

- Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си. Каква ужасна роля искаш да припишеш на Господ? Можеш ли дори за секунда да си представиш, че онзи, който успява да убегне от нацистите, е обичан от Господ, а другият, когото хванат, е възненавидян? Господ не се бърка в нашите дела.
- Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая?
- Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си.
"Синът на Ной", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Ако уважаваш само истината, не правиш кой знае какво: 2+2=4, това ще бъде единственият предмет на твоето уважение. Извън това ще срещнеш несигурни елементи: чувства, норми, ценности, възможности за избор, все крехки и променливи постройки. Нищо математически точно. Уважението не се прилага към доказаното, а към предложеното. - "Синът на Ной", Ерик-Еманюел Шмит

* * * * *

Па и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, който Господ да не би опростил на истински покаяния. Па и не може да извърши, съвсем не може човек да извърши такъв голям грях, що да пресуши безконечната любов Божия. Нима може да има такъв грях, който да надминава Божията любов? - "Братя Карамазови", Ф.М.Достоевски

* * * * *

Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито у себе си, нито наоколо може да различи и следователно изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, като няма любов, за да се занимава с нещо и за да се развлича, той се отдава на страсти и груби сладости и достига съвсем до скотство в своите пороци, а всичко туй е от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъжа, той може преди всичко сам себе си да обиди. - "Братя Карамазови", Ф.М.Достоевски

* * * * *

Именно така ми се струва винаги, когато отивам между хора, че съм най-подъл от всички и че всички ме вземат за шут, и затова си казвам: "Хайде пък наистина да изиграя ролята на шут, не се боя от вашите мнения, защото всички до един сте по-подли от мене!". Ето затова съм и шут, от срам съм шут, велики старче, от срам. Само от мнителност буйствувам. Защото само да бях уверен, че всички тутакси ще ме вземат за много мил и умен човек - Господи, какъв добър човек бих бил аз тогава! - "Братя Карамазови", Ф.М.Достоевски

* * * * *

Важното е животът, само животът - откриването му, непрекъснато и вечно, а съвсем не откритието му! - "Идиот", Ф.М.Достоевски.

* * * * *

Нищо не помага толкова за поправяне на грешките, както да си спомняш с разкаяние за миналото. - "Идиот", Ф.М.Достоевски.

* * * * *

Сега виждам, че не бива да ви смятат не само за злодей, но и за много покварен човек. Според мене вие сте най-обикновен човек, какъвто може да има, само че твърде слаб по характер и лишен от всяка оригиналност. - "Идиот", Ф.М.Достоевски.

* * * * *

В разсъжденията ми изобщо нямаше логика. Чудесно основание, казах си, за да го приема за логично. - "Махалото на Фуко", Умберто Еко.

* * * * *

Освет това, за да опознаеш някой човек, трябва да се отнасяш към него с търпение и внимателно, за да не изпаднеш в грешка и предубеждение, които после е много трудно да се поправят и загладят. - "Престъпление и наказание", Ф.М.Достоевски.

* * * * *

Той се замисли.
- Ами, ако греша - изведнъж възкликна той неволно - ако наистина човекът не е подлец, тоест целият въобще, целият род човешки, тогава, значи всичко друго е предразсъдъци, само празен страх и няма никакви прегради, а така и трябва да бъде!... - "Престъпление и наказание", Ф.М.Достоевски.

* * * * *

В главата си и под дрехите си всеки е сам - "Любовта на 45-годишния мъж", Калин Терзийски.

* * * * *

Късно е - рече Уилям - а когато разполагаш с малко време, горко ти, ако изгубиш спокойствие. Налага се да действуваме така, сякаш разполагаме с цяла вечност. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Не винаги следата има формата на тялото, което я е оставило, и не винаги се дължи на натиска на някакво тяло. Случва се тя да възпроизвежда впечатлението, което дадено тяло е оставило в паметта ни, това е следа от някаква идея. Идеята е знак на нещата, а представата е знак на идеята, знак за знак. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Книгите не се пишат, за да им вярваме, а за да разсъждаваме по тях. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Не знам защо, но никога не съм виждал уред, който на практика да работи така съвършено, както описват философите. Докато сърпът на един селянин, въпреки, че не е описан от нито един философ, работи винаги както трябва. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Това, което им вдъхва живот, ги довежда и да смърт. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Това ми се стори уместно - както каза Уилям, винаги е по-добре, ако този, от когото се боим се бои повече от нас. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Може би единственото истинско доказателство за неговата намеса е упоритостта, с която всички в този момент искат да се уверят, че той се намесва... - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

Истината е толкова могъща, че и тя, подобно на доброто, сама се разпространява. - "Името на розата", Умберто Еко.

* * * * *

В сърцето на всяко съперничество винаги лежи сходството. - "Тайната на Ботичели", Марина Фиорато.

* * * * *

Латинска поговорка: Изключителното право е изключителна несправедливост. - "Империята на драконите", Валерио Масимо Манфреди.

* * * * *

Малинали не се оплака повече и малко преди да стигнат си починаха от обедното слънце в една пещера, която имаше ехо. Момиченцето с почуда откри, че ехото му връща думите. Баба му обясни, че именно затова е тъй важно да се почита думата. Всеки звук, който произнасяме, се носи из въздуха, но винаги се връща обратно при нас. Ако искаме в ушите ни да отекват верните думи, просто трябва преди това да сме ги изрекли. - "Малинче", Лаура Ескивел.

* * * * *

Малинали смяташе, че думата обагря паметта, посява образи всеки път, когато назовава име. И както поникват цветя в полето, когато ги полее дъждовна вода, тъй и това, което се посяваше в ума даваше плодове всеки път, когато думата овлажнена от слюнката на устата, го назовеше. - "Малинче", Лаура Ескивел.

* * * * *

Животът винаги ни предлага две възможности: деня и нощта, орела или змията, съграждането или разрухата, наказанието или прошката, но винаги има трета, скрита която ги обединява - открий я. - "Малинче", Лаура Ескивел.