Добре дошли в света на Пожелай ми!
¸.✫° * ღ * °✫.¸
Забавлявайте се и усмихнете деня си :)
В случай, че сте усетили невероятно привличане, като мечка към богатствата на боровинкова пътечка, и няма начин как да устоите, то пишете ми на contact@pozhelaimi.com и се считайте за абонирани за всяка нова свежинка ღ
А може пък просто да напишете и някоя добра дума ✿
Автор: Деница Ябълкарова
Ако не откриваш твоя поздрав,
можеш да поръчаш специално сътворен
за всякакви хубави поводи от мен.
Пиши до contact@pozhelaimi.com.
* ° • ღ • ° *
А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)
НОВО! -> Тук ще откриеш уникални новогодишни късмети за деца...
Правила за оцеляване на хипопотамите в зимни условия:
1. Никой хипопотам не трябва да остава сам.
2. Всеки тон сланинка трябва да бъде с друга във дружинка.
3. Подсигурени 5-метрови найлони за коремно придвижване по заледени райони.
4. Систематизиране на багажа практично - плажното масло вече е излишно.
5. Закупуване на наръчник "Светът и термалните води" на издателство "Хипо знае. А ти?"
При спазването на тези прости правила хипопотама си гарантира, че сладка зима ще има.
* * * * *
Мила приказна фейо,
днес ми извадиха зъбче,
но аз се държах смело.
За ръката на мама.
Зъбчето ми
се търкулна във дланта
и като снежинки заваляха
закачените за него думи.
Повечето бяха смели и добри,
но имаше и други -
леко плахи и страхливи,
които дори не знаех,
че вътре в мен са били.
Но мама каза,
че ние двамата със теб
можем да оправим
заедно нещата -
да забъркаме
няколко вълшебства
и да ги разпръснем
по Земята.
И така...
Мила приказна фейо,
подарявам ти своето зъбче
и думите, отронени от него.
Мама каза, че ще вземеш
смелите и добрите
и ще ги посадиш
във вълшебната градина,
в гора голяма да израснат,
която всеки гладен
за думи добри
с плодовете си
ще нагости.
А онези другите -
плахите и страхливите
в планинска вода ще потопиш,
ще изчистиш сивото
от ризите им
и сребърни доспехи
ще им прикрепиш.
Така ще се усетят те
по-смели и нова сила
ще им придадеш.
Ще се превърнат
в рицари умели
и ще бранят
други плахи
във нощта.
И да ти кажа още,
мила приказна ми фейо -
най-сърдечно обещавам
на новото ми зъбче
само смели думи
да му давам.
* * * * *
Чудих се, когато
на човек се случи
да загуби някаква своя идея
какво ли случва се с нея?
Примерно, ако случайно
и ненадейно изпуснеш я в тролея -
дали контрольорът ще я глоби,
че се вози без пари?
Или някой пътник
на своята седалка ще я приюти?
Ще стигне ли последна спирка
и ще тръгне ли със някой друг?
Дали в света му тя ще влезе
и ще го направи пъстър
като моя тук?
Тя спомена за мен ще носи
и вече знам - ще го дари на непознат.
Ще се достигнем двама
без да сме се срещали на този свят.
Ах, колко е чудесно
идея своя да изгубиш -
правиш нещичко вълшебно -
даряваш от себе си на други.
* * * * *
Тра-ла-ла!
Цвете във лила скача по брега,
във редици стройни
щурците маршируват
и на облаците кузируват.
Тра-ла-ла!
Слънцето с чадър в ръка
тича босо под дъжда,
весело със дъвка джвака
и си пръска лъчилата.
Тича то към самовара
да си направи билкова отвара.
Знае, че изпие ли я със усмивка
ще спре дъждеца да го плиска.
Тра-ла-ла!
А бялата върба се чуди
какво му става на цветето в лила?!
* * * * *
Ей, листенце, миличко листенце,
защо си нямаш ти шкембенце?
Храничката къде събираш,
да се разлистваш сили как намираш?
Чувал съм, че Слънчо теб те храни,
но къде са неговите длани?
Толкова си малко и красиво,
сякаш истинско вълшебство
в теб си спотаило.
* * * * *
Малката овчица
гони я вълчица,
Кума лиса отстрани стои,
гледа дербито и си мълчи.
А щъркела като видя
горката бедстваща овца,
клюна си наточи
и като стрела към нея се насочи.
Иска той да я спаси,
да бъде героят на нейните дни!
Със сила той влетя,
на плътното й руно налетя,
преобърна се овцата,
щъркела преплете си крилата,
а на вълчицата, горката,
от удара опадаха й зъби от устата.
А лисицата превила се от смях,
за корема се държи
и радва се, че
шоуто е без пари!
* * * * *
Сам-сама в голямата гора
вървя си със бисквитка във ръка.
Навред е паднала мъгла,
а аз си свиркам със уста:
"Слънчо, Слънчо, де се скри?
Защо над нас не светиш ти?
Слънчо, Слънчо, пак изгрей,
душата ми със своя лъч облей."
Слънчо заслушано мълчи,
гледа и върти очи.
Чува песничката на детето,
разтуптява му се сърчицето:
"Мислех, че забравили сте веч' за мен,
че съм само непотребен феномен."
Протегнах моята ръчичка към слънчевата питка
с него да си споделя нагризаната ми бисквитка.
"Мили, Слънчо, безкрайно нужен си ни ти!
Моля те, изгрей отново с галещите си лъчи!"
Слънчева усмивка засия в голямата гора.
С молба отмина тъмнината.
Проправи си път Светлината.
* * * * *
Весело свирукане в горичката се чува,
днес на пикниче ще се пирува.
На празника поканени са всички -
от големите мечоци до малките пчелички.
Животни от всяко кътче на гората
оставят щастливи стъпки по тревата.
Вълчо сложил тревен ланец -
за днес обет е дал да е вегетарианец!
Мечо нарамил пресничко сено
да има дар за магарето Ойлоло.
Лиса с торбичка сбрани билки от нощеска
топъл чай за всички ще свари от слезка.
Калинките красиви, винаги тъй мили,
правят венци от алени цветя
да украсят всяка усмихната глава.
Денят е шарен и прекрасен,
пресен, ароматен.
Такъв е винаги денят
щом добър си със Светът.
* * * *
Ах, какъв прекрасен ден
с мляко и бисквити овкусен!
Шарени петна отвън играят със снега.
Чуруликащи снежинки
към децата се прицелват
и със весел смях муцунките оцелват.
Котета със тъмни очила
рисуват мишчици в снега.
Пеещо врабче надява кънки и "Оле!"
пръв на пързалката ще е!
Весел ден с приключения
и ягодов крем!
* * * * *
Усмихната закръглена Мецанка
приготвила е топъл чай със сметанка.
Пухест гост дошъл й е сега -
вълчи стъпки водят към дома.
Кокошката перната
бяга подир Лисаната в гората...
Пръв помощник й е тя -
събират гъбки след дъжда.
С топличка яхнийка те ще се гощават
в на Мецаната дома и зимнина ще правят.
И този тъй прекрасен миг
озвучи се от напевно "Квиииик".
Идва дивото прасе,
свежи китки наблизо да бере -
дар за домакинята от все сърце.
С танцова походка
намират пещерата топла.
Катеричка къдравелка
посреща гостите с канелка,
бухалът със бас китара
позната песничка припява.
И настана време за бурни веселби,
за танци и песни до зори.
* * * * *
Малките пчелички се пременят
с новите полички
и в трепетни игри се търкалят
в цветните треви.
Дебелички мечоци
развълнувано се къпят
на течащите потоци -
козинката да изчистят
и ума си да избистрят.
Пухкави сърнета подскачат
и събират цветчета,
а зайчета свенливи,
сбрали се с вълчетата игриви
с весели закачки и бели
розови и жълти венчета
ще правят до зори.
Нейне нависоко в дървесата
дядо Бухал си наглася очилата -
утре пак ще изпитва някой на дъската.
С чудни истории ще пълни детските глави -
не е лесно учител да си ти.
Сладка тревога за Голямото Утре настава -
за първия учебен ден гората се пристяга.
Автор: Деница Ябълкарова