Още стихове

Автор: Деница Ябълкарова

Ако не откриваш твоя поздрав,
можеш да поръчаш специално сътворен
за всякакви хубави поводи от мен.
Пиши до contact@pozhelaimi.com.

* ° • ღ • ° *

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)

Открий видеостихове в Youtube канала ми и усмихни деня на скъп човек ღ

* * * * *

* * * * *

Винаги сте били неотменно до мен –
есен и зима, в добро и зло. Във всеки ден студен.
Изградихме топла връзка
на една ръка разстояние –

почувствам ли нужда -
безусловно се отдавате на вашето призвание.
И винаги тъй жертвоготовно били сте ми в краката -
самоотвержено и ритуално
обгръщате сочните прасци,
топлите ми ходилата.

Но защо ме напуснахте така изведнъж?
Какво сега се случи?
Какво сърцевината ви проби
и скъса тъй здравата нишка помежду ни?

три
чифта
скъсани
чорапи

* * * * *

* * * * *

Скромността му
е толкова скромна,
че често никой не я забелязва.

* * * * *

Гледам цифрите на секундите -
тихо отлитат.
Навярно някъде навън
се превръщат в трептене на клонка,
в падащо перо от прелитащ гълъб.
Аз съм в офиса.
С поглед, вперен в безжизнения монитор.

Гледам цифрите на минутите -
тихо отлитат.
Навярно някъде навън
се превръщат в премрежена игра на сенки,
на разлистващи се любопитни цветове.
Аз съм в офиса.
С тяло, положено в умъртвената кожа на стол.

Гледам цифрите на часовете -
тихо отлитат.
Навярно някъде навън
пътуват към пусти земи
и засаждат дървета -
новото време.
Аз съм в офиса,
сложила на командно дишане
умъртвеното в него време.

Казват, че пролетта е настъпила.
Чия пролет и кого е настъпила?
Дано настъпените се събудим
и се извиним,
че отново така дълбоко я проспиваме.

Автор: Деница Ябълкарова