Категории
Добре дошли в Пожелай ми

Добре дошли в света на Пожелай ми!

                     ¸.✫° *  ღ * °✫.¸

Забавлявайте се и усмихнете деня си :)
В случай, че сте усетили невероятно привличане, като мечка към богатствата на боровинкова пътечка, и няма начин как да устоите, то пишете ми на contact@pozhelaimi.com и се считайте за абонирани за всяка нова свежинка
А може пък просто да напишете и някоя добра дума

Ех, Любов, Любов...

 

Автор: Деница Ябълкарова

Ако не откриваш твоя поздрав,
можеш да поръчаш специално сътворен
за всякакви хубави поводи от мен.

Пиши до contact@pozhelaimi.com.

* ° • ღ • ° *

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)


Открий видеостиховете и във Vbox7 канала ми и усмихни деня на скъп човек ღ
 

 

Раста. Всеки ден съм ново начинание.
Всеки ден съм нови цветове.

Раста. Все повече във себе си.
Все повече към теб.

Раста. Разливам се отвъд
измислените очертания и граници.
Създавам свойте нови светове.

Раста. В безкрайността на вечното обичане.

Раста. Всеки ден съм ново начинание.

Линк към картичката ==>> Раста. Всеки ден съм...

* * * * *

Писмото ти се вля
в пощенската ми кутия
като топла кръв
в премръзнали крайници.

Разтърси я из основи
и словата ти се пръснаха
като пеперуди на цветна поляна
в мекия следобед на пролетен ден.

Думите ти ме откриха
като семе залутано
в тъмата на пръстта.
Днес вече съм върба,
изящно извила снагата си
към светлината.

Писмото ти.
Писмото, което не изпрати.

* * * * *

НОВИЯТ ГРАД

Спъваше се и падаше
при всяка своя крачка.
Постоянно.
Сред руините на собственото си сърце.
Нащърбени останки
от последното влюбване.
Но с рани на коленете,
продължи да създава
своите нови крачки.
Един ден проправи първата си пътека.
На следващия я кръстоса с няколко други.
Построи първите си къщи
и им сложи табели.
Нови. Дървени. Със собствен дух.
Намери вода
и създаде няколко кладенеца,
та всеки жаден скитник
да може да се утоли.
Неусетно построи нов град
върху руините на стария.

* * * * *

Погледнах те
с черните очи на птица.
И видях гнездо във теб.

Погледна ме
със сивите очи на вятър.
И остави само съчки, кал,
откъснато перо.


ВЗАИМНОСТ

Обичах те
както се обича плюшено мече -
грижех се да си заситен
и без ласка в своя ден да не оставаш.
Честичко пришивах ти
и някоя разкъсана черта.
И козината ти приглаждах
при всяка наша среща.
Вечер най-старателно
те полагах в ложето на мислите си
вътре в мен.
С надеждата, че някой ден ще се събудиш.

Обичаше ме
както може да обича плюшено мече.

* * * * *

Думите ти ме подгониха
като глутница озверели хрътки.
Забиха жадни за плът зъби.
Разтресоха ме, давиха ме.
И накрая удушиха

твоя образ вътре в мен.
В последните ти мускулни спазми
пак искаше да се хванеш за мен.
Пак исках да се хвана за теб.
И да се олюлеем в онзи образ,
който не можем да бъдем.

Но улавяме само
сухия въздух помежду ни.

В началото бе словото.
В края - също.

* * * * *

Болиш ме като топла кръв
нахлуваща в безжизнените вени
на замръзнали крайници.

* * * * *

Срещаме се.
Повече у вас, по-рядко у нас.
Всеки път ми представяш
нова стая от дома си.
Понякога откривам място за себе си,
а често - не.
Не питаш как е вътре в мен.
Прибирам се.
С откраднати ненужни вещи от дома ти.
Няма да ти липсват.
Няма да ти липсвам.

* * * * *

Те се съчетаха
като цветовете на дъгата -
абсолютно различни,
но заедно -
цяло природно чудо.

* * * * *

Понякога искам
просто да изляза
и да цепя дърва.
Да цепя, да цепя.
Да цепя.
Докато се стопля.

Защото очевидно
ти няма да направиш
нито едното.

* * * * *

Череша

Изяжда плода.
Облизва най-старателно костилката
с прецизната точност на сърдечен хирург.
Изплюва я. С цялата й непотребност.
Взел е каквото е могъл -
непокорния й кисел вкус и всичката й сладост.
Мекото присъствие на сочна пролет.
Цялата й руменина.
Потъпква я в земята
с тежестта на всичките си изживяни дни.
Обръща й гръб
и с походка на гладен котарак
пристъпва към следващата.

След години се спира пред черешата.
С жаден поглед в напращелите й плодове.
Недостижимо далече. Пуснала корени в чуждия двор.

* * * * *

Писмо

Отново въздухът в дробовете ми олекна.
А кръвта ми спря зъбците на времето.
За да може погледът ми да се плъзне по думите ти.
Да ги обходи леко, нежно и дълбоко
като възнасящ танц на шаман.
Като жадната за стъпките му земя.

Слова ти се разтвориха в мене
като бучка захар в ментов чай.
Онези - извезаните в грижлив накит от букви,
и другите - потънали плътно в гънките на листовете.
Точно под бялото на редовете.
Накичени една до друга като лястовици на жица
думите ти грижливо ме обгърщат в топлия си птичи пух.
Тежко седналите облаци в душите ни
запрятат плътните си бели одежди. Стават и си тръгват.

Писмото ти.
Което още не си написал.

* * * * *

Живееш в топлото на устните ми
като неиздишан стон,
като думи непомислени,
като мека лекота на кацнало перо.
С което цялото ми същество лети.

В тихото подножие на мислите ми
съградих ни храм. Ти си в него.
И никога сам.

* * * * *

Присъствието ти.
Е вятър в крилата на птица.
Полет покрит с чисто небе.

Присъствието ти.
Е горски дъжд.
По листата на сочна малина.

Присъствието ти.
Е падаща звезда.
Пожелание тихо за нещо красиво.

Присъствието ти.
Е вечност.
Импулс в сърцето ми.

* * * * *

Вятърът прави безобразията с косата ти,
които пръстите ми неистово желаят да й причинят,
а брадата ти нахално се наежва
и разбърква словата ми,
като пърхащи гладни лястовици
в отеснялото им гнездо.

 

Чух го.
Отново онова студено
стоманено потракване
от пълнене на пощенски кутии
със всякакви нечакани писма.

Пропълзя до мен,
ощипа ме до настръхване и
нахлузи пантофите на краката ми.
Толкова непохватно,
че винаги единия го губя
на третото стъпало на долния етаж.
Завря жадно ръката ми
в пълния стомах
на преялата ми с чужди слова
сива пощенска кутия.

Но в нея зееше единствено празнотата
от липсата на най-очакваното писмо.

* * * * *

Всяка моя клетка
към тебе бавно се разтваря
като събудено венчелистче
от очаквана среща
със изгрев.

Жадно въздуха попивам,
през който
твойта светлина минава
и всичките ми цветове

със тебе
се насищат.

* * * * *

Сърцето му иззвъня
като случайно изпусната
в музея монета.
Запремята се в краката му
като изхвърлена
от морето риба.
Той искаше единствено
да влее цялата си същност
в нея.

И там да открие
новото си име.

* * * * *

Ще те допусна
само с чисти мисли
в сърцето ми да бродиш.

Ела във първородна голота
без накит от излишни думи.

* * * * *

Мирише на алени пътеки
и на мек следобед пълен с теб.
Мирише като да откриеш
тайните планети
на някой друг човек.

* * * * *

Благодаря ти,
че ме носиш в сърцето си.

Благодаря ти,
че разширяваш моето.

* * * * *

Малка черна рокля,
впита в гъвкава снага,
едва бедрото й докосва,
но знае -
Вятърът харесва я така -

с дъха си да я гали,
по тялото й да танцува,
огъня й да обгръща,
настръхналата кожа
да целува.

Малка черна рокля -
дар в горещите му длани.
Ципът й нажежен
големите им тайни пази.

Малка черна рокля,
а в себе си побрала
целия му свят.

Линк към клипа ==>> Малка черна рокля


* * * * *

Вятърът катастрофира
в наболата му брада.
Заби се на парчета
в хълбоците й.

Татуира бягаща сърна.

 

Въздухът ми се потопи
в мътните води
на мълчанието ти.
Заплува отчаяно
в опит да намери
сроден кислород.
Същия онзи, който преди
му вдъхваше живот.
Измина подводни улици
пълни с удавници
от отдавна погубени
истории.
Корабокрушения
с последен пристан
на дъното
на неизказаното.

Издишвам се.
Бавно от теб.
До последния си
атом.

Линк към клипа ==>> Мътните води на мълчанието ти


* * * * *

Облечен в мълчание
рисуваш голото си
отражение във мен.

Роди се бездна
и мост разрушен.

* * * * *

Той бе на дъното на чашата
и на върха на миглите й,

и мастилото в писалката.
Дори и нейната настинка.

Той бе вдишването,
тя - издишването.

Във формуляра
за кръвната група
тя старателно изписваше:
"Той".

Линк към клипа ==>> Той бе на върха на миглите й


* * * * *

Ароматът на очакването.
Е кафе.
Понякога изстинало.

Ароматът на очакването.
Е ябълка.
Понякога в препечен пай.

Ароматът на очакването.
Е роза.
Понякога прецъфтяла.

Ароматът на очакването.
Е солта.
На морето понякога бурно.

Ароматът на очакването.
Е поглед.
Винаги твоят.

Линк към клипа ==>> Ароматът на очакването


* * * * *

Пресекулки.
Сподавено дишане.
На пресекулки.

Аз живея
някъде между тях.

Ти.
Закотвен
в пространството
между двете ми ребра.

Кръвта ми извира
от твоето сърце.

* * * * *

Казваш -
кацнал си на Луната.
Но аз ще премина
и оттатък нея.

Ще бъдеш ли
мой кавалер
или ще продължиш
да мечтаеш за смелост?

* * * * *

Видях те.
Прегръщаше я.
Целувките ти се сипеха
по кожата й
като напоителен
пролетен дъжд.
Косъмчетата по тялото й
настръхнаха жадно.
Изправени пред желанието
те търсеха още
и още.

Свиреше по нея
сякаш бе пиано.
И всяка нова нота
бе ново послание.
Създаде в тялото й
няколко симфонии.
Прегърна я.
И всичко почна
отначало.

От всяка нейна точка
съзвездие си начерта.
Ти бе нейната опорна точка,
тя - твоя въздух и
светена вода.

По бенката познах я -
в жената себе си видях.
Понякога изкарваш ме
от кожата ми,
но... така и музиката
в себе си видях!

 

Отломките от
разбитите й емоции
се забиха
като захвърлени дрехи
от бурна среща
в наболата му брада.

Той отнесе всичко
със себе си.
Остави само кървави следи
и гола болка
от лявата й страна.

* * * * *

Красотата ти
е ежедневие, което
цялата ти същност
ми отдава.

Душата ми
летяща птица е.
За твоя дар
те благославя.

* * * * *

не те искам завинаги
а тук и сега
не искам да си мой
а на вечността

* * * * *

Тя го обича.
Искаше любовта й
да няма граници.
Да надхвърли рамките
на нейния и неговия свят.

Напусна го.
Само така можеше
да го обича
като цяла една
Вселена.

* * * * *

в преддверието на сърцето
правят си среща
земята и небето

после...
после всичко става
едно

* * * * *

въпросителната ти
рисува дясната част
на сърцето ми

* * * * *

Обичах те във твоята безплътност
и разширявах дните си със теб.
Съчиних си даже твойта звучност
и прелитах през галактиките с теб.

Сега застанала съм на вратата
и чакам да те зърна.
Дали ще те позная...
Навивам притеснено
роклята от края.

* * * * *

Там, където свършват пръстите му,
започва фантазията му.
Дръзка, смела, плътна.

Мъжка.

 

 

Влюбих се в теб през Септември,
когато лятото отдръпна се назад.
Когато есента поръси ни със злато,
когато кестенът дари ни с аромат.

Нарече ме "Луна безкрайна"
и в реката твоя аз се отразих.
Направих снимка черно-бяла,
та споменът ни да остане жив.

Влюбих се в теб през Септември,
когато късчета небета в тебе сбрах,
когато сътворихме нашата комета
и станахме във мрака светлина.

Когато разпилях си в тебе цветовете,
да, всичките ми до един,
събра ги и направи ни планета,
в която своя път да сътворим.

Влюбих се в теб през Септември.

* * * * *

Рамене
опънати назад.
Гърди
усещащи възход и спад.
Любов.
И пак. И пак!
Кажи го.
Високо, но
наум.

Влезнах в кожата ти
и във твоя ум.

* * * * *

парчета тела
кръв
разкъсани сърца
вятър разчиства
следи
останки от борба
нокти
изтъргани стени
реалности отхвърлени

любов
дишала някога
преди

* * * * *

Ще изтръпна
и нещо ще ме стегне.
В скута ти ще се завърна
и ще ми олекне.

* * * * *

Обича с настръхнали гърди
около него бавно да кръжи
и наежена без глас
да разгръща свойта страст.

Обича да го гледа
как в тялото й потопен
създава техният неписан
в календара ден.

Обича около него
да се сучи и върти
и на аполоновите му гърди
с жадни пръсти да трепти.

Обича танцът на
широките му рамене
и там да се люлеят
нейните нозе.

Обича светът му
в нея да пулсира
и любовта му на потоци
в нея да се влива.

* * * * *

Понякога ми липсваш...
Ах! Ужасно много как ми липсваш! -
като цветове в бялото,
като прегръдката на отлетялото,
като неизписани слова в тихите пусти листа,
като разпилени думи, търсещи моста помежду ни.

Понякога ми липсваш...
Ах! Ужасно много как ми липсваш! -
както конецът тръпне за иглата,
както цветето се нуждае от водата.
Не те познавам и не знам какво е да съм с теб,
не знам какво е да бъдем съзвучен куплет,
но знам, че ще се намеря в дъното на очите ти,
и ще се чуя като звукът в ушите ти.

Понякога ми липсваш...
Ах! Ужасно много как ми липсваш!

Линк към клипа ==>> Понякога ми липсваш


* * * * *

Хей, Любов! Сънувах те.
Яви ми се като забулен лунен лъч,
дирещ своя птичи глъч.
Ревниво пазеше си за мене светлината -
щом ме познаеш да ми поръсиш с блясък крилата.
Търсеше ме в безкрайни амплитуди
и в галактики разнопосочно други.

Хей, Любов! Сънувах се.
Явих се като ноти разпилени,
вихрещи се в необятните терени.
Разливах се в красива симфония по Земята,
но ревниво пазех за теб звукът на тишината.
Търсих те в безкрайните простори
и по близките съседски двори.

Хей, Любов! Сънувах ни.
Преобърнахме един за друг Земята,
за да се срещнем с очите на Душата.
В тихо откровение двамата блестим
в картината, която заедно творим:
Триединството във светлина -
Аз, Ти и Обичта.

Хей, Любов! Живея те.

 

Желая те... тъй както никого
не съм желала до сега,
тъй както вятърът желае
необятните поля.

Желая те... като блян за лято
в зимна нощ,
желая да усетя в мен
от твоята мощ!

И както докосва ме съзнанието ти ярко,
потопи се в мен с тялото си жарко!
С енергията своя ме полей
и с цялата ми същност ти се слей.

Ти си моят лек...
лек на дюшек!

* * * * *

Знам, че си някъде там...
Не знам дали на тъмно живееш
или над някого като слънце грееш,
но знам, че обичаш да се смееш.

Знам, че си някъде там...
Не знам дали си сам
или в компанията на хубава жена
гледаш залеза преди нощта...

Знам, че си някъде там...
И знам, че някой ден
ритъмът на твоето сърце
ще затупти в едно със мен.

* * * * *

Защо не влезна?
Защо само почука?
Защо вратата не отвори -
за да не задуха?

Не е ли Вятърът
танцът на промяната?
Не е ли Вятърът
движещата сила
и за двамата?

Ако го няма, за да издуе платната,
лодката ще остане неподвижна във водата.
И какво от туй, че ще задуха -
ако не бяха Ветровете,
нямаше да се срещнем тука.

* * * * *

Стараех се да не показвам чувства,
стараех се да бъда просто твоя дружка.
Стараех се със цялото си Аз
на емоциите свои да не давам глас.

Исках да ме видиш в пълната ми светлина
без да насочвам прожектора в твоята ръка.
Исках сам да избереш
името, с което да ме назовеш.

И ето, че сърцето ти избра
да ме нарече своя сестра.
Не знаех, че тази дума може да тежи,
не знаех, че от нея може да боли.

Не знаех как да реагирам...
Затова безмълвно се прибирам.
И все пак... по-добре сестра,
отколкото никога да не бях опознала
твоята душа.

* * * * *

Не, аз не съм гума -
не можеш с мен да изтриеш
изказана от друг обидна дума.

Не, не съм напитка -
колкото и от мен да пиеш
бели петна за миналото няма да развиеш.

Да, приличам на дъга,
но не мога аз да оцветя
нощта във твоята душа.

Аз съм Новото.
Новото желание. Новото послание.
Само като всичко Ново
мога да живея в твоето съзнание.

* * * * *

Почука ти на моята врата.
Отворих без дори през шпионката
да надникна с очи.
Просто знаех, че си ти.

Изненада!
Не очаквах да боли!

Както бързо влезе
така и си излезе.
Стаята разхвърлена остави
и нещо от себе си при мен забрави.

Не помисли как ще се почувствам аз -
след тебе да подреждам във захлас.
Носещ в себе си горчивината
от стара рана във душата,
не помисли, че може би и аз
съм изчистила старо посещение преди час.

Още една ключалка ли да сложа на вратата
или да се доверявам на шпионката добре позната?
 

* * * * *

Обичам те просто ей така...
като разлята соната на лунна светлина,
като цветен прашец на уханни цветя,
като бриз, докосващ нежно брега...

Обичам те просто ей така...
като изгрев на слънце след нощта,
като песен изпята с пълна душа,
като сокол размахващ свободно крила...

Обичам те просто ей така.

Линк към клипа ==>> Обичам те просто ей така

 

Любов...
Като блажено ухание проникваш в моето съзнание.
Като цветно сияние обграждаш ме с очарование.
Като червено вино вливаш се в кръвта.

Любов...
Усещам те със всичките си сетива.

Любов...
Топло дихание гали гръдта,
пръсти се вплитат в меката коса...
Четири нозе щастливо боси
танцуват по ливади зеленокоси.

Любов...
Нежно докосват се два свята,
както срещат се роса с тревата.
Две души летят една до друга и на свобода,
тъй както пеперуда пърха със крила...

Любов...
Усещам те със всичките си сетива.

* * * * *

Земята грее в шарени петна,
Слънце чурулика с падаща звезда,
птички се смеят весело в дъжда.
Прекрасно различен е света,
когато навред витае любовта.

* * * * *

Като пустинна буря през мен премина.
Разпръсна ме на парчета стотина...

Бях ръцете ти, бях нозете ти,
бях всичко, от което се нуждаеше ти.

Бях капките в дъжда,
бях трепета на гореща мараня.

Дадох ти крила,
но с тях далече отлетя.
 

 
 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Показване: Списък / Икони
Показване:
Подреждане по:
Бродерия Всеки ден съм нови цветове - # Бр-00005
Бродерия Всеки ден съм нови цветове Раста. Всеки ден съм ново начинание. Всеки ден съм нов..
69.00 лева с ДДС
с ДДС: 69.00 лева с ДДС
Бродерия Цветето вътре в мен - # Бр-00004
Бродерия Цветето вътре в мен Как преживяваш дъжда? Какво отмива и разкрива вътре в теб? Ка..
55.00 лева с ДДС
с ДДС: 55.00 лева с ДДС
Базирано на 1 коментара.
Бродерия Цъфнала пролет - # Бр-00003
Бродерия Цъфнала пролет Тя е в душата ти? Тя е в кръвта ти? Обожаваш я и не искаш да се ..
48.00 лева с ДДС
с ДДС: 48.00 лева с ДДС
Базирано на 1 коментара.
Дърворезба Гроздето с лилията # Д-00005
Дърворезба Гроздето с лилията. Гроздето символизира плодородието, а лилията - нежния разцвет, п..
198.00 лева с ДДС
с ДДС: 198.00 лева с ДДС
Дърворезба Лозов лист и грозде # Д-00004
Дърворезба Лозов лист и грозде. Гроздето символизира плодородието и е добро благопожелание за в..
198.00 лева с ДДС
с ДДС: 198.00 лева с ДДС
Дърворезба Оренда Любов # Д-00011
✿*°¨ Оренда Любов ¨°*✿ Благодаря Благодарност е първото усещане, което ми донесе тази д..
55.00 лева с ДДС
с ДДС: 55.00 лева с ДДС
Дърворезба Оренда Любов Божествена # Д-00015
✿*°¨ Оренда Любов Божествена ¨°*✿ Първият път, когато изработих оренда, бе по желание на п..
55.00 лева с ДДС
с ДДС: 55.00 лева с ДДС
Дърворезба семейна табела Петрови - # Д-00012
✿*°¨ Дърворезба Семейна табела Петрови ¨°*✿ Като дарено зърно на тази земя носиш в себе с..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Дърворезба семейна табела Ружеви # Д-00009
 ✿*°¨ Дърворезба Семейна табела ¨°*✿ Замисляли ли сте се как може да изглеждат 29 часа о..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Базирано на 6 коментара.
Дърворезба Сърцето на Розата # Д-00010
  ღ ✿*¨ Дърворезба Сърцето на розата ¨*✿ ღ В забързаното ежедневие рядко оставаме на..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Дърворезба табела ~ Вила Бонбоново ~ # Д-00013
✿*°¨  Вила Бонбоново ~° • . • °~ Дърворезба табела  ¨°*✿ Мило Семейство, Да бъд..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Дърворезба табела ~ Плодородие ~ # Д-00014
✿*°¨  Плодородие ~° • . • °~ Дърворезба ¨°*✿ Да бъде благодатна почвата за делата ти. ..
87.00 лева с ДДС
с ДДС: 87.00 лева с ДДС
Картина Акрил ~ Миг # К-00003
`⋎´ Картина Миг `⋎´   Аз съм вечност и мигновение, Нежен полъх. Ново измерение. ..
88.00 лева с ДДС
с ДДС: 88.00 лева с ДДС
Картина Акрил ~ По реката. - # К-00006
По реката. ~° •  ღ • °~ Картина акрил   Роден като притегателен център на люб..
88.00 лева с ДДС
с ДДС: 88.00 лева с ДДС
Картина Акрил и Масло ~ Двама - # К-00010
Двама ~° •  ღ • °~ Картина акрил и масло   Картината е поръчка за сватбен подарък..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Картина Възраждам се. Аз съм. Огън. Земя. Въздух. Вода - # К-00002
Картина Възраждам се. Аз съм. Огън. Земя. Въздух. Вода.   Със всеки изгрев от новия..
128.00 лева с ДДС
с ДДС: 128.00 лева с ДДС
Картина Масло ~ Пролет в крилата - # К-00007
Пролет в крилата ~° •  ღ • °~ Сивогръд ширококлюн ~° •  ღ • °~ Картина масло   ..
130.00 лева с ДДС
с ДДС: 130.00 лева с ДДС
Картина Масло ~ Утро в магнолии - # К-00004
Утро в магнолии ~° •  ღ • °~ Картина масло   Бог прави ни подаръци ежедневно - ..
130.00 лева с ДДС
с ДДС: 130.00 лева с ДДС
Стихосбирка "Любов, живея те"
Та-ра-ра-рам! Привет, свежинкари! Ето, че дойде моментът, онзи дългоочаквания, в който и аз..
9.00 лева с ДДС
с ДДС: 9.00 лева с ДДС
Тениска Морето в мен # Т-00005
✿ Тениска Морето вътре в мен ✿ Душата ти е лято и безброй разпръснати милувки. Душата ти ..
32.00 лева с ДДС
с ДДС: 32.00 лева с ДДС
©Copyright 2015. Powered by OpenCart