Витоша от с. Железница до кв. Бояна

Витоша - На пътешествие с непознати
с. Железница -> х. Академика -> вр. Черни връх -> х. Кумата -> Златни мостове -> Боянски водопад -> кв. Бояна
Август 2013 г.

На пътешествие с непознати...

Интересен ден. Няма друг такъв феномен! :) Значиииииии... снощи вечерта внезапно се променя за разходката плана. Оказва се, че от трима оставам сам-сама за крачене в планина. Въпреки това, желанието в мене надделя. Реших, че на път ще поема и планината с моите краци ще премеря. Чудех се къде да бъде моето начало, но разбрах, че сърцето ми с. Железница си бе избрало. Метнах се в автобуса, който се оказа, че не чак толкова много друса. А какъв живот в него кипи! Очите ти са в това полезрение, но ритъмът е сякаш от друго измерение. Звуците преливат в уникален синхрон, който е със Космоса във тон. За моя радост автобусът е пълен с прекрасни оживени баби и на ум си викам... все ще се намери някоя, с която да поскитам. Но уви! Оказа се, че със слизането нещо неудържимо ги засмука в противоположната посока. Е, и без друго щеше да ми е трудно с тяхното темпо... ;)

Отправих се сама към зовящата ме Планина. Стигнах до разклона за Синята стрела - заслона. Не ми се ходеше без компания натам, но все ще дойде още някой. Знам! В тоз' момент се появи прекрасника с кафявите очи. Уж вардеше щърбавите си крави, но и той получили нЕкакви сигнали и изстреля се към мен... Впечатлен от аромат на кекс солен! ;) В момента, в който бръкнах в торбата се появиха още четири хлапака. Всички махаха с опашки в такт и очакваха храната с поглед благ. Зачудих се защо вниманието ми отклоняват и по пътя ме забавят, но всяко нещо има обяснение. Ще дойде и това пояснение ;) В крайна сметка всички успях да ги нахраня и забаламосам и на всеки да загладя косъм. Без един - кафявоокия кукумицин! Той неотлъчно ме следи и нещо упорито иска да ми съобщи. В точния момент го чух: "Довери се на кучешкия нюх! Обърни се наляво и после продължи направо.". И какво виждам! - младеж и мома с бодра крачка към целта. Щом ги съзрях, веднага ги спрях. Обичайното Здравейте! бе погълнато от бързото На къде сте?. Сама себе си изумих, но да разпитвам продължих. Ами, към Златните мостове, младежът сподели и напред си продължи. Чух гласът ми да звънти Чудесно! В една посока сме :) хи-хи!! :). И така, съобщих им тази новина, че просто с тях ще тръгна, пък някъде по пътя може и да свърна. И се прикачих като вагон за локомотив. Е, получи се чудесен колектив. Вървяхме ту заедно, ту самостоятелно, ту мълчахме, ту бъбрехме увлекателно. Получи се интересен тандем - вкусен обяд от тях, бири с шоколад от мен :) Така със закачки и шеги минахме през няколко гори.

Направихме красив витошки диагонал: с. Железница -> х. Купена -> вр. Черни връх -> х. Кумата -> Златните мостове -> Боянски водопад -> кв. Бояна.

Вече знам и мога смело да го заявя: Обичам тази Планина ღ

Малко снимки от Витоша:

Информация за маршрута:

София -> с. Железница
Стига се с автобус 98. Ако се хване от първата спирка, ще пътуваш 1 час.

с. Железница -> х. Академика
Слиза се на последната спирка, която е до кметството. Минава се през градинката, която е точно до обръщалото и от там по пътечка, която извежда на шосето. Пресича се и от там започва пътешествието. Има голяма табела "Национален парк Витоша".
Маршрута е добре обозначен - синя маркировка води до вр. Черни връх. Тя отвежда и до търсената х. Академика. В началото е коларски път, който минава през открито пространство, гора и пак открито пространство. В началото наклона е лек, но малко преди гората (горе долу на половината разстояние) става стръмно и така до горе ;)

Продължителност на маршрута - 2 ч.

х. Академика -> вр. Черни връх
От там тръгват две маркировки - синята води до вр. Черни връх, а жълтата до х. Алеко. Разделят се малко след х. Академика. Пътят е много лек, открито пространство. От дясно зад гърба ни остава резервата Бистришко бранище.
Малко преди вр. Черни връх става има остро нагорнище, но то е за кратко.

Продължителност на маршрута - 2 ч.

Черни връх -> х. Кумата
Пътят започва със спускане надолу от лявата страна на заслона.
До старата лифтова станция пътят е лек и в голямата си част е равен и отново е на открито. Малко след заслона се навлиза в горичка. Точно преди достигане на х. Кумата, надолнището става по-силно изразено. За улеснение са направени стълби.

Продължение на маршрута - 2 ч - 2:30 ч.

х. Кумата -> Златните мостове
Пътят минава изцяло през гора. Надолнището е голямо, но не е стръмно.

Продължителност на маршрута - 1:30 ч.

Златните мостове -> Боянски водопад
Все едно си в градски парк с кратковременните моменти, когато имаш малки изкачвания или слизания, но те са малко.
Минава се през ресторант Момина скала. Там има голямо пространство за всякакви игри, включително и за волейбол (има мрежа), има пейки, беседки и пр.
От Момина скала се влиза отново в гората. Там започва голямото спускане. Много стръмно надолнище.

Продължителност на маршрута - 2 ч.

Боянски водопад -> кв. Бояна
Пътят е много стръмен. Има много условия за подхлъзване и набиване на пръстите, ако не сте с удобни туристически обувки. Целият път минава през богата и гъста гора. Към края се появява заграждение с бодлива тел. Не трябва да се минава, защото зад него е разположена станция на военните. Действаща (към 2013 г.)

Продължителност на маршрута - 1:30 ч.

В кв. Бояна може да се отиде до чешмата, от където да се налее вкусна планинска вода.
През квартала минава автобусна линия 64.

Целият маршрут се минава нормално в рамките на един летен ден.
ღ

Автор: Деница Ябълкарова

Към всички пътеписи...
Към следващото пътешествие...

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)