Рила от ЦПШ Мальовица до връх Мальовица

 

Рила - вр. Мальовица, вишновка и още нещо...
ЦПШ Мальовица -> х. Мальовица -> вр. Мальовица
Август 2013 г.

Вр. Мальовица, вишновка и още нещо...

Последния ден от м. Август. Един от малкото останали слънчево топли дни, а есента зад гърба ни върви. Гората вече е с друг мирис, но ни посреща все така сияйна и омайна. Твърде добре и както винаги - с широко сърце! :) Вървим с бодра крачка и със звънка закачка. И също така като на шега пътят ни запозна с едно спасено куче и неговия нов стопанин. Прекрасната муцуна се срещна с всеки един от нас и ни задуши и приблиза във захлас. Остави ни една четка косми и пусна своите гости. Така щастливо окрилени и от стопанина и кучето вдъхновени стигнахме хижата засмени. Там нищо, че е на други височини, животът също на няколко етапа кипи - докато едни са вече готови за път, други едва сега срещат пастата и четката със своя зъб. Огледахме се, мушнахме по чаша чай и продължихме по посоката на желания Рай.

Пътят в снимки от ЦПШ Мальовица до х. Мальовица:

Табелите на хижата. Не е като да няма. Може би товоа е един своеобразен тест за ориентация и всеки трябва да напише мястото, към което води пътят.

 

Еееееех! Наистина, както се и очерта - оказа се пътят мечта! Вълшебство е да ходиш по каменна река, а отдолу да чуваш звуците от истинска течаща красота. Отвсякъде води се изливат, а два прекрасни рида под краката ни се сливат. Сякаш си в друго измерение, като награда за добро поведение ;)

Все така унесени във водовъртеж от гледки и копнеж видяхме как изпреварват ни младеж след младеж, умело забързани в своя върхови стремеж. А наш'та група понесла се е безметежно, сякаш времето е понятие безбрежно. Изведнъж хоризонталната шир се превърна в отвесен баир. Оооооооооо, Небеса! Ей сега ми закипя кръвта! Като пъргава коза, като бягаща сърна, като пеперуда с безкрайни крила понесе се и моята снага. Обожавам камънака, водещ ме към върха на планината. Всеки допир с него ми дава крила, всеки допир увеличава скоростта. И неусетно, унесена в своя летеж, видях как оставям след себе си младеж след младеж. Зачудих се дали няма да подмина върха и да се озова забола краче в някое Урдинско езерце ;) Нееее. Няма начин. Той сам към себе си те тегли. Сякаш в сърцевината на този мегарид е вграден мощен магнит. Достигнах го. Докоснах го. Споих се с него. Бях единствен човек, но с множество създания навред. Тогава видях сътворяването на мига. Чух дишането и пулса на Земята, чух ветровете и тишината. Всеки мой атом се разтваряше в необята, всяка клетка съграждаше новото начало в мен.

Пътят в снимки от х. Мальовица до вр. Мальовица:

Иииииииииииии.... ей сега се започна джамбуретооооо! Бях назначена за домакин да посрещам гостите един по един. Ето я и първата група - трима младежи, от марулки по-свежи. Някой разтвори карта и заедно по нея се залисахме и красотите до нас със земните им имена описахме. В хоризонта дузина очи се взряхме и козички там съзряхме. Трябваше отново новите си функции да заема и следващата група да поема. Запознахме се, заиграхме се ;) Разказахме си кой на какъв концерт е бил и какъв спомен си е съхранил ;) О! Пристига и третата група  - "Ich Liebe dich" сполучи тука. Намери се кой да ги "обслужи" и усмивките им да заслужи. А зад тях на забавен каданс, се лъкатушат други трима и ходят напевно като рима. Представих им се: "Добре дошли от Домакина!" :) :) :) И започна се почерпка ту с бисквитки, ту с... чужди напитки. О! Напитките! В планината всичко се споделя - Няма мое, няма твое. Всичко е Берое! Упс, извинете! Това е от друг филм. Няма мое, няма твое. Всичкото Едно е! :)

Ето, точно в този паметен момент, от четвъртата група един забавен елемент предостави доста важен компонент. Най-внимателно подбрана и в раницата нежничко скътана общата Вишновка е внимателно прибрана. Да, в Планината всичко е на обща постеля и всичко се споделя. Шишето обиколи всички устни ширини. Дори и яростно да се смееш, дори и ей така да си блееш, щом в ръцете ти се зареди, оставате само Вишновката, Върхът и Ти. Е, съвсем естествено следствие се случи, че сънят ми благополучи. Намерих си уютно местенце - ей там, малко долу вдясно, че да не чувам другите много ясно. Дрямката си взех и да посрещам новодошлите отново се заех. Станах официален фотограф, но не давах автограф. Заснех всички преминаващи и заминаващи. Знаех точно на кой камък да стъпя, къде да клекна и как да се преметна, за да стане снимката перфектна.

Някъде от нищото изникна той - нашият герой. Взел целия маршрут за 1:30 ч вложен труд. Усмихна се, попита това-онова и изфиряса със скоростта на мисълта. Всички гледахме втрещено. Мигахме учестено. По посока на вдигнатия прах се чу всеобщо "Ах!". Чудихме се дали наистина сме го видяли. Ощипахме се и си казахме "Едва ли.".

Изпратих и... да кажем поредната група, когато ушите ми затрептяха и глас от детството ми разпознаха. Ето я и нея - на финалната права мойта леля се задава :) Бурни овации и аплодисменти запълват въздуха с откъснати фрагменти. Започва голямото разправяне - всеки за свойто преживяване. Но и друга част от Групата ни има - очакваме от Ябълкарови още трима. Задават се - първо един, а след него още двамина. Ето - радост за всички ни има :D Радваме се един на друг и сме щастливи, че сме заедно тук ღ Всеки един и същ път е поел, но по свой собствен начин го е взел. Така различно усещаме и Планината - по начина, по който на всеки от нас ни е позната.

Следват думи в порой. Наслаждаване. Покой. Зареждане. Застой.
А после - обратният път за всеки по начин свой.

Снимки от връх Мальовица:

 

Еееех, обичам те, Рила планина!

 

Информация за маршрута:

ЦПШ Мальовица -> х. Мальовица
Върви се през гора по широк и каменист коларски път. Маршрута е отбелязан със синя маркировка, но и без нея няма как да се обърка, защото големия път е един и няма значими разклонения.
Непосредствено преди хижата се излиза от гората и се отваря простор за други разкошни гледки. През цялото време се минава покрай р. Мальовица, до която можеш да слезеш и да си налееш вода, но не е необходимо, т.к. има по пътя 2 чешми.

Продължителност на маршрута - 0:50 мин.

х. Мальовица -> вр. Мальовица
Следва се червената маркировка.
Маршрута е много разнообразен, т.к. се минава през различни височини.
Преди голямото изкачване се преминава през две тераси - много обширни поляни, през които тече река. Удобно е чушка-пръжка ;) До двете тераси има изкачване, но наклона е лек и се ходи като при разходка в парка. До втората тераса се стига за около 40 мин.

След това започва голямо изкачване на няколко етапа (продължително и силно нагоре) като през цялото време се върви по камъни.
Първото изкачване е до Еленини езера. Наклонът е стръмничък, но спокойно се върви само на два крака. Ръцете рядко се включват ;) На Еленино езеро има кратък равен и тревист участък. Маршрута е около 30-40 мин.

Второто изкачване е след Езерото. Наклонът става още по-стръмен. Тук ръцете по-често влизат в употреба ;) В един момент вече няма точно очертан маршрут - минаваш, от където успееш ;)

След около 30 мин се стига върха, но не Мальовица :) От там се открива трудноописуема гледка. Вижда се и Рилския манастир. Пътят продължава по полегат и каменист терен. Вече няма изкачване или поне - осезаемо изкачване. Стига се до Т-образна червена маркировка, в която се сливат два пътя - идващия от Рилските езера през Додов връх и нашия. Продължаваме надясно.

Върхът не е обозначен с табела или бетонна пирамида. Вместо това има жалон, на който пише "Stop!" и ръчно направени каменни пирамиди. В съответствие с височината си, върхът е гол, но изненадващо там почти нямаше вятър. От горе се виждат много красоти... - Урдини езера, Мальовишки езера, Самоков, х. Рилски езера, вр. Додов връх и др.

Продължителност на маршрута - 2:15 ч, 4,4 км.

ღ

Автор: Деница Ябълкарова

Към всички пътеписи...
Към предходното пътешествие...
Към следващото пътешествие...
 

 

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)