Три грации и един Андре Рийо в Маастрихт

Три грации и един Андре Рийо в Маастрихт
Юли 2016 г.

Малко преди това

Така де - всяка история си има своята предистория, а тя си има своята предпредистория и т.н.

Та, малко преди това - разцъквам си аз вкъщи в youtube-чето яко концерти на Андре Рийо (André Rieu) и ги шервам един през друг във фейса. Танцувам си, пея си, плача на някои, треса се от смях на други. Вечерта се превърна в екстазно пиршество на сетивата. Вибрирам с цялото си същество като куче, гледащо с главозамайващо щастие топката в ръцете на стопанина си. И оп! Ей в тоз момент получих съобщението във фейса. Гледам - Минка. Пише ми за... алелей!! Чакай пак да го прочета... Да! Все още това пише... Изгря, всъщност залезе, защото беше вечер... с предложение да ходим на концерт на Андре Рийо. И то в родния му град - Маастрихт, Холандия. Първа мисъл - Чудесно! В следващия момент, изпреварвайки и най-бързия лъч светлина, на игрището връхлетя друга мисъл, която в мимолетна свада с драматичен край, рязко изхвърля първата от терена и вместо победосно да се разнесе Одата на радостта, на ниски честоти зазвуча нещо подобно: Е как Холандия?! Нямам пари за Холандия. То ще е егати скъпотията. След почивката, във второто полувреме на терена излезе друг играч, който доста обиграно започна да финтира топката. Показа ми, че не съм проявила и грам гъвкавост и съм отхвърлила предложението без да съм проучила каквото и да е - полети, хотели, някой друг разход, билета за концерта. Отхвърлих предложението, защото "си знам", че ще е скъпо без дори да съм си направила труда да разбера дали ще е така. Реагирах като паднало дърво в репетиция за буря. А колко често случваме така нещата...

Оставих идеята да отлежи. Умишлено не проучвах цени и пр., защото по-важното бе да изправя стеблото и да преработя този мисловен модел в себе си.

И се случи. Не - случих го. Бързо и успешно. Рязко и категорично открих в себе си като пъстър накит от малки речни камъчета следния словесен низ: Аз искам да отида в Холандия. Искам да вдишам от нейния въздух. Искам да отида на концерта на Андре Рийо. Искам и ще ми се открие възможност и начин. Веднага писах на Минка. "Да!"

Още малко преди това

Минка намери и друг пътешественик със същия зов в душата. Запознах се с Галина. Засега само онлайн. Двете живеят в Англия. Започнахме да премятаме онлайн мисли - дали ще спим в Маастрихт или друго населено място по пътя от Айндховен до Маастрихт; избор на хотели; коли под наем, т.н. Много се радвам и съм много благодарна, че двете имаха желанието да търсят из нета хотели и коли, защото, да си призная, аз лично се отегчавам и ме пролазва една лепкаво досадна неохота, когато трябва да проявя подобен род мрежова активност. Е, включих се и аз, но само като вял повей.

Купихме си билети за концерта, който е на 09 юли и избрахме дати за полетите. Поради разни служебни ангажименти се разбрахме, че пътешествието ни ще бъде едва тридневно. В края на април вече решавам да си купя самолетните билети. Влизам в сайта на wizz air, набирам си датите отиване и връщане (чиито цени 3 дена по-рано отново бях проверила) и упс! Специална изненада от wizz air! От онези изненади, в които преди да пресечеш улицата си се огледал прилично в двете посоки, полагаш уверено и със завидна грациозност крачето на платното и точно в този момент на блаженство пред теб изфучава светлинен лъч, наподобяващ очертанията на кола. Аз вярвам, не! - аз съм убедена и зная, че ако wizz air участват в олимпиадите, те ще оберат всички медали в дисциплината "овчарски скок с премятане на разни хора". И всеки път ще подобряват своите лични, локални и световни рекорди. Та! - сюрпризираха ме с умопомрачителен грандиозен скок в цените за връщане. Значи, предлагат ми билет за отиване - 35 лв. (със, забележете! - запазено място при това), а за връщане ми предлагат да им подаря едни 360 лв., което от друга страна представлява разликата от 100 левов възход в посока небето. След кратък размисъл се сдобих с билет за отиване. Поне със сигурност ще съм на концерта на Андре Рийо ;) А за връщане ще следим билетите.

През ден в следващите два месеца заедно с колегите, които със завидна жертвоготовност се самовъвлякоха в предстоящата ми одисея, следяхме движението на цените. А wizz air си играят с тях ама както си искат. Чудно ми е няма ли кой да ги регулира? Няма ли някоя комисия, пред която да отговарят? По едно време билета за връщане стана 90 €. Само за един ден. И аз го изпуснах. Честно да си кажа, полакомих се, защото видях, че следващия месец има даже още по-ниски цени. Оказа се, че това бе най-ниското ниво. След това започнаха овчарски скок след овчарски скок и всяко следващо постижение бе по-добро от предходното. През ден променяха цените с възходяща градация с разлика от 20 € (на ден!). Реших, че така и така съм изпуснала супер офертата, ще чакам последния момент, пък каквото стане. Поне със сигурност ще се получи интересно ;)

Точно преди Холандия бях за 4 дни в Родопите. Четири чудесни палаткови Родопи ღ Последния ден от планинолюбстването ми получих sms от колегата Ани, която беше поела щафетата, докато ме няма: Билетите за връщане са свършили. Има полет на следващия ден за 220 €. Ще търсим варианти с прикачване. Ей сега вече стана наистина интересно! Казвам го без капка ирония или насмешка, а съвсем авантюристично сърдечно. Това се случва 2 дни преди да замина. Започва трескаво търсене - мамето, колегите, някакъв човек, дето не го познавам (съвсем сериозно) прелистваха интернета за пътища за връщането ми. Пращали са ме в Пиза, Букурещ, Барселона... Барселона... Барселона - тука има нещо...Барссс... Ахааааа! Сърцето и мозъка ми се обединиха в изпращането на сигналите си, които най-сетне улових. Ами да - Мима и Наско! Така деня преди да тръгна за Холандия се сдобих с два билета за връщане - от Айндховен до Барселона и от Барселона до София. Дори не съм си представяла подобен обрат на пътуването ми - та то си се превърна в приключение :D Като е гарга - да е рошава. Ах как обичам тези птици!

Ето на! Вече стигнахме и до...

Ден І - Айндховен -> малко Белгия -> Маастрихт

Пристигнах в Айндховен час преди момичетата. Отворените врати на "Пристигащи" ме пренесоха в света на яки двуметрови тръстики. Моите метър петдесет и шест умело се плъзнаха с цялата си гъвкавост между извисилите се стъбла с полюшващи се класове. Имах възможност без бързане да оставя ноздрите ми да поемат аромата на новото място, а дробовете ми да се изпълнят с въздуха му. След час посрещнах момичетата и вече на живо се запознах с Галина. Харесахме се :)

Отне ни няколко кръгчета време, докато си открием колата на паркинга. Но това шляене се оказа един очарователно поднесен подарък - там на място се възпламени една любовна искра. Не, не искра! - цял светлинен поток, който озари и трите ни дни ღ Приехме го с охота. Галя нагласи GPS-а, аз приготвих фотоапарата, Минка положи ръка на волана... Иииииии Холандия, готови сме да те вдишаме! Гумите ни понесоха. Минка се озадачи, когато GPS-ът ни каза, че имаме 2 часа път. Според google-а е 1 час. С почуда си продължихме по пътя и съветите му. Определено имаше интересен подход в маршрута - прекара ни през всички населени места по пътя, а и извън него. Искрено се забавлявахме, когато се случи Минка да вземе другия завой на кръговото, да подмине някое свиване на кръстовище и онова говорещо нещо, залепено на предното стъкло, да отчете, че така ще стигнем по-бързо. А ние клепаме с мигли в почуда. GPS-ът не ни изкара на никаква магистрала. За сметка на това пък какви очарователни пътища, градчета, поляни ни подари... Очите ни жадни поглъщат всичко около нас - къщите, градините, голите полета и поляните с крави, коне, овце, с всичките им чисти животни и безброй велосипедисти. Устните ни словоохотливо разтварят личните ни истории и поднасят мислите ни една към друга и... Очите на Минка явно са поглъщали и номерата на колите, защото... Абе защо всички номера са белгийски? Огледахме се. Ами да. Така е. А как е станало това? Говорещата дама от предното стъкло не споменава да сме объркали пътя. Не сме минавали никаква табела, никакъв официален вход към друга държава. Все едно сме преминали от един квартал в друг. Най-после якият GPS ни отведе на магистрала, на която една табела най-любезно ни информира, че влизаме в... Холандия. Ей това е - два пъти в един ден да влезеш в една страна - със самолет и кола :D

Когато пристигнахме се оказа, че GPS-ът е настроен на най-кратък режим. Ееееех, колко бяхме благодарни за тази "грешка".

При избора на хотел се спряхме на варианта за населено място близо до Маастрихт. Първо, защото всички, които биха влезли в ценовата ни категория вече бяха запазени ;) и второ - да можем да видим и друго населено място за безкрайно краткия ни престой в Холандия. Така през www.booking.com намерихе нашето място - Hotel Restaurant Op De Beek *** в Schin op Geul, на 15 минути с кола до Маастрихт. Хотелът беше очарователен! Снимките от сайта им са бледи отражения на действителността, която открихме там. Аз лично се почувствах като героиня в ония любовни немски филми по DiemaFamily ;) Зеленина, спокойствие, тишина, простор, грациозност, чистота. Ние бяхме най-младите там. Не само най-младите, но и единствените млади (по години) в хотела :D Това го направи още по-сладък и очарователен ღ
След вечеря Минка трябваше да поработи малко на лаптопа и остана в бара, а ние с Галина излязохме да опознаем нощен Schin op Geul. Леле... Толкова спокойно място. Не срещнахме никакъв човек по улиците и въпреки това усещането не е за запуснато или замиращо място. По-скоро за спокойствие, баланс, увереност, безвремие, покой. Като се върнахме от хотела аз вече бях готова да си лягам (по Бг време беше някъде след 23 ч., съм станала в 05 ч.) и много се изненадах като чух гласът на Минка да се носи из пространството Хайде да отидем до Маастрихт. Сега :D Вътрешното ми Аз се пулеше и водеше вътрешна борба която изглеждаше горе-долу така: Спи ми се. Ама безкрайно много ми се спи. Къв Маастрихт? Никой не мое ме бутне. Нали утре ще го гледаме? Абе, Деницо, я вземи се съвземи. Ако трябва ще те щипя, но ще си закараш д-то до Маастрихт. СЕГА. Кога друг път като си кажеш хайде в Маастрихт СЕГА, ще можеш да отидеш точно СЕГА?

И тръгнахме.

Градът е голям, оживен, но едновременно с това и спокоен. Намерихме площада, на който се изнася концерта и даже хванахме момента, в който народа излиза от там. Всички са толкова заредени, въодушевени, сияещи. Едно пъстро множество от слънца се търкулна по павираните улички на Маастрихт. И ние с тях :) Общо взето се разминавахме само с пешеходци и велосипедисти. Не помня колко време прекарахме там - час-два-три, но атмосферата супер много ни очарова - павирани улици, велосипеди, ведри хора, зеленина, цветя по прозорците, цветя по улиците, цветя в очите на хората, катедрали, кафяви тухли, бели камъни и стени.

Вечерта заспах в красиво блажество.

Ето и целия ни ден в картини и музика ღ Enjoy --->>> И тръгнахме за Холандия

Ден ІІ - Три грации на концерт на Андре Рийо, Мастрихт

Вчера хотелът ни се видя почти празен, но днес на закуска имаше немалко хора. Всички останали гости бяха в пенсионна възраст. Душата ти да се стопли от умиление ღ Като влязохме в ресторанта всички ни поздравиха. Съвсем естествено и топло - все едно внучките им са станали за закуска.
След сутришните чайове и сладкиши се метнахме в колата и се отправихме към Маастрихт. С единствената цел да се развеем където ни видят очите. В града се оказа, че не е толкова лесно да си намерим място за паркиране. Пред жилищните блокове не може да се паркира - местата са за живущите, а навсякъде по улиците паркингите бяха платени. С няколко въпроса и отговора, обиколки и лутания успяхме да намерим един безплатен паркинг, който беше пред някаква забележителност извън жилищния квартал. Оставихме колата и се спуснахме. Готови да разпилеем чар и грациозност по холандските улици ღ

Още със слизането от колата ми се завъртя спиралата около пъпа. Имаше нещо във въздуха, което запърха в мен. Усетих го много свое. Рождено свое. Уютно свое. Като "вкъщи" свое. И тогава една от девойките го изрече - миришеше на липа. Цялото ми същество плуваше в липовия аромат и тържествуваше. Понесе ме едновременно и в друго, паралелно измерение. Ето в този дух тръгнахме по улиците на Маастрихт.

Посрещнаха ни къщи с цветни дворове и всеки eдин, ама без изключение, ни радваше с присъствието на омайните лавандули. Съвсем естествено като на игра придобих нов рефлекс - минавайки край лилавите цветове заравям ръка, пръстите ми изиграват бурно танго с цветчетата, а после поднасям аромата им към другите ми сетива ღ Наръсвам душата си с лилава любов.

Краката ни понесоха из малките павирани улички, потопиха ни в спокойния ритъм на живота им, в белите, кафевите, жълтите, сините им кафенета с живи цветя по стените и масите, огромните велопаркинги, в които се изисква добре развихрено въображение да си намериш колелото, а и да го изнесеш от там, крачетата ни отведоха по мостове, от които пуснахме въздишки по корабите, птиците и някои прелитащи над нас човеци в цветен балон, отведоха ни към паркове пълни с живот - с хора в природата и природа в хората, към камбанния звън на катедралите, винаги намиращ пътя към душите. Благодаря ви крачета. Прекрасно преживяване, в което като букет иглики се настанихме сред избуяли ружи. Ах, колко са високи тез' холандци!

На една от уличките ни привлече една интересна мелодия. Понесохме се по звуците й и открихме едно момче, което свиреше на много странен инструмент. Аз поне за първи път го виждах. По-късно разбрах, че това се нарича hang drums. Невероятно космическо звучене. Споделям го и с вас --->>> hang drums sounds:

Разбира се, някои магазини не бяха подминати и си взехме спомени за обличане. Галина ни заведе и до една джелатерия ;), в която небцата ни тържествуваха в сладостта на невероятния белгийски сладолед.

Следобед се прибрахме в хотела, колкото да отпуснем краката и да се пременим подобаващо за концерта на Андре Рийо. Излизайки от хотела нашите баби и дядовци шумно възкликнаха Oh, ladies! Oh, damas! Изсипаха благопожелания за чудно изкарване на вечерта, взехме въздишките им, закичихме се с тях и тръгнахме с всичката грациозност, на която сме способни.
Преди събитието, обаче имахме уговорка с приятелка (рускиня) на Галя, която от няколко години живее в Маастрихт с мъжа си (холандец) и дъщеря им. Имаше оживена дискусия на английски. Познанията ми в тази езикова област са малко над нулево ниво. Добре де - малко отгоре, но малко. Съответно реших да не вземам участие и да слушам мелодията на гласовете им. А те - думите на четиримата, се лееха като планински ручей, като изворна вода. А аз отпивах и се пличках в нея и блаженствах в мелодията им. Може да се каже, че съм била на концерт преди концерта :)

От приказка на приказка, от паве на паве, от единия бряг до другия и неусетно стана време да се срещнем с Андре и всичките вълшебни изпълнители. Ето ни и трите грации в пълна готовност за една прекрасна вечер ღ

Отидохме точно на време. След нас затваряха вратите. Местата ни бяха в последния сектор, но най-якото беше че бяхме близо по пътечката - имахме повече видимост. На всяка седалка имаше поставена бутилка минерална вода и по едно мини фенерче за светлинка, което научихме как се използва чак след като си тръгнахме от Холандия :D За щастие повечето хора разбраха това на място ;) Който желае да бъде част от концерта може да избира как да го направи - ние бяхме на самия площад пред сцената, където столовете бяха наредени в няколко сектора, а другия е да се закупи място в някое от кафенетата и ресторантчетата около площада - там има и консумация на напитки и храни, гледат изпълнителите на видеостени, а го слушат на живо. И двата варианта са интересни и достатъчно хубави.
Затвориха вратите, той дойде и всичко започна. Много ми харесва практиката на Андре (гледала съм клипове от различни концерти, не само този) да представя хората, които свирят и пеят и с това показва, че различните народности могат да творят заедно чудеса, да открият и да прелетят заедно в други светове, да създават нови вълшебства и реалности заедно. За самия концерт няма какво повече да кажа - има достатъчно клипове в мрежата, а усещането на живо е неописуемо. Само ще дам и аз своя принос в клиповете в мрежата с този валс, преди който Андре Рийо каза "One waltz a day keeps the doctor away", така че танцувайте, хора, и никакви доктори вече :):

Накрая всички станахме да танцуваме, а професионалните танцьори играеха валсове с който пожелае от публиката. Стана си голям купон :D

След концерта всичкото заредено множество се пръсна по улиците да раздава от получения заряд. Ние седнахме в едно заведение да изпием по едно бяло вино и да се набъбрим за споделеното изживяване. Тогава го видяхме за първи път по улицата - един от тенорите на концерта - Béla Mavrák. Разхождаше се така, сякаш търсеше компания да си поговори с някой. Изпихме си напитките и се спуснахме по улиците. Направи ни впечатление, че хората са супер общителни. Аз не се включвах в разговорите, защото... да не се повтарям за нивото ми на английски ;) Но затова пък Минка и Галина добре си побъбриха с няколко случайно срещнати хора. Включително и Béla Mavrák, когато се засякохме за втори път. Оказа се много разговорлив - унгарец е с баба сръбкиня (ех, тази Минка как ги помни тия работи...) и е работил с български колеги, за които говореше с голямо уважение.

Вечерният Маастрихт го приключихме на един пешеходен мост около 1-2 ч. сутринта. Изведнъж Минка получи силен импулс да играе Тай-чи. Пусна музика от телефона си и изпълни въздуха с танца на плавните си движения. Галина също се включи и магията се удвои. А аз се разпилявах и се събирах във въздуха, водата, земята. Не само денят, но цялото ни денонощие беше истинско вълшебство ღ А ние - феите в него.

Ето и целия ни ден в картини и музика ღ Enjoy --->>> Един вълшебен юлски ден в Маастрихт

Маастрихт

Маастрихт ще остане в сърцето ми като аромат на липов цвят и спонтанен танц на пръстите ми в лавандула. Ментовият чай и погледът на Галина. Перлите и смехът на Минка. Андре Рийо и танцуващи хора без възраст. Павирани улици, велосипеди. Мостове. Сладоледи. Камбанен звън. Велосипеден звън. Весели свободни хора.

ღ

Някои разходи:
✿ кола под наем ни излезе общо около 120 лв.
  ✿ хотел Op De Beek *** - 150 лв. на човек за 2 нощувки
 ✿ концерт на Андре Рийо - 107 лв.
 

Автор: Деница Ябълкарова

Към всички пътеписи...
Към предходното пътешествие...
Към следващото пътешествие...

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)