Категории
Добре дошли в Пожелай ми

Добре дошли в света на Пожелай ми!

                     ¸.✫° *  ღ * °✫.¸

Забавлявайте се и усмихнете деня си :)
В случай, че сте усетили невероятно привличане, като мечка към богатствата на боровинкова пътечка, и няма начин как да устоите, то пишете ми на contact@pozhelaimi.com и се считайте за абонирани за всяка нова свежинка
А може пък просто да напишете и някоя добра дума

Пътуване из слънчева Андалусия - част І

 

Приключението Андалусия
Май 2016 г.

Малко преди това...

Един слънчев ден (всъщност не помня дали беше слънчев във физическия свят, но определено беше такова вътре в мен :)) получих приятелско обаждане за пътешествие до Андалусия. Групата вече беше уредила всичко - маршрути, спане, обекти и т.н. Мислих го един ден. Насложих в главата си и другите яки събития, които ми предстоят, претеглих това-онова като приход-разход. Везната категорично закова дъното. Над нея се ветрееше едва забележимо балонче "Недееееей". Но го спуках. С категорично Да.

Разбира се, когато реших да се включа, не разгледах програмата. Някак ми е противопоказно да знам подробности за местата, на които отивам, и дори да знам къде въобще отивам. Този път, обаче, влезнах в googlemaps и от там разцъках градовете, за да си визуализирам поне формата на маршрута. Ей това чудо се появи и ме грабна веднагически ;) :)

Пътуване в Андалусия, Малага, Гранада, Алхамбра, Кордоба, Мескита, Севиля, Кадис, Херес де ла Фронтера, Гибралтар, Ронда, Ел Каминито дел Рей, Ел Торкал, Малага

Гугъла показа, че за седемте дни ни предстоят около 1 000 км и близо 13 часа път без да брои загубвания, кръжене около паркинги и хотели, лутане, подминаване и връщане, трафик. А най-якото е формата - същинско слонче в поза подскок, а! ;) Как да не тръгне човек на такова приключение?

Ден І - От София до Малага

Нагласих всичко в деня на пътуването. Една малка пътна чанта, еднакво удачна за тридневно и десетдневно пътешествие. Обичам да пътувам с минимално количество багаж, да не нося много от каквото и да е. Имам само един задължителен атрибут, за който няма значение колко голям ще е (освен, ако не съм на планински преход) - книгата. Избрах си автор и тема, които са ми в тон с пътешествието - Карлос Кастанеда, Приказки за силата. Тръгнах. О, не! Още не - обади ми се комшията планинар. Сигурно сте чували за него. Бил намерил във втората употреба едни 7/8-ми панталонки и тениска, които мисли, че ще ми станат. Даде ми ги по път за Билла и докато напазарува ги пробвах у дома. Чуууу-дни! :) На път за неговото вкъщи му платих покупката и доволна взех .... Да, да, добре, разбрах! Няма да ви занимавам с него.
Взех си чантичката. Хванах си метрото. Няколко прегръдки на летището. Полет в небесата.

За втори път летя с Bulgaria Air и отново бях очарована. Имахме си сандвичи, шоколадче (е, мъничко като за два зъба, но все пак - шо-ко-лад-чеее!), и чашка вино. Lovely! Щастливи от живота се понесохме в небесата. А ето как изглеждаха те (кликни на снимката, за да я видиш в по-голям размер):

Пътешествие в Андалусия, Малага   Пътешествие в Андалусия, Малага

Малага.
Първото усещане, което среща тялото ми - въздухът. Просмука се в ноздрите ми. Плътен. Влажен. Тежък. Топлината се разтвори в мен като бучка захар в гореща вода. Дори да затворя очи и някой да ме телепортира, веднага ще разбера, че вдишвам нещо друго различно от моето "у дома".

Веднага се отправихме към rent a car-а. Колите бяха предварително запазени. Оказва се, че така излиза по-евтино. При тях цените доста играят - днес е една, утре двойна, следващата седмица може пак да падне. Вера и Дарина бяха уцелили точния момент да наемат двете коли. Като взехме возилата, шофьорите ги огледаха, за да не се окаже, че вече имат някой пукнат фарове, който да плащаме.
Оглед. Разпределение. Багажи. Мятане. Потегляне.
В първата кола с GPS-а пилотираха видното трио организаторки - Вера, Гери и Боги, които бяха неотлъчно следвани от силния и стилен квартет - Дарина, Соня, Доктора и мен.
Доктора се самоназначи, а ние го подкрепихме (макар и без никаква предизборна кампания) за главен отговорник на багажното отделение. Той е и механика на човешките ни тела (за това малко по-късно). Дарина е нашият шофьор, който благополучно, плавно и славно ни водеше от град на град из прелестната слънчева Андалусия. Соня е испанотворящия ни словоредец, който доста често бе вербалната ни връзка с домакините (извън нашите ръкомахания). Всеки намери съвсем естествено своето място в колата. Все едно бяха надписани.
Отправихме се към хотел Goartin в Малага. Запазен предварително през www.booking.com. Препоръчвам го. Малък, китен, юутен. Това е единствения хотел, в който си позволиха да направят промяна в резервацията ни. По план трябваше да бъдем 8 човека, но от България излетяхме 7. Само тук откликнаха на молбата ни да променят стаите.
По пътя до хотела ни приветстваха палми, портокали, зокуми и безброй слънчеви зайчета. Чудно, чудно, чуууууууууу-дно :)
Тук открихме и първото предизвикателство, с което се оказа, че ще се срещаме навсякъде в Андалусия - паркингите. Хотелите, в които отсядахме нямаха собствени. Затова трябваше всеки път да търсим най-близкия паркинг и докато се лутаме из тесните му вътрешности да преглъщаме малко по малко големия и твърд залък на цената му. Предупреждавам пътешествениците да се нагласят за паркиране на супер ултра мини малки местенца от типа ала фантазЕ (на края на пътеписа съм посочила средно по колко са ни излезли разходите на човек).
Излезнахме на разходка. Беше събота вечер и повечето магазини вече затваряха. За щастие успяхме да се запасим с най-необходимите средства, защото утрешната неделя предполагаше да откриваме само затворени магазини. Наистина ме радват с тази практика. Редно е да си има поне един почивен ден за всички.


Ден ІІ - От Малага до Гранада и Алхамбра

Събрахме се къде един през един, двама по трима и разни други цифрови комбинации, във фоайето на хотела. Кой с кафе, кой с бонбон, кой с медитативни вдишвания и издишвания се приготвихме и рано сутринта потеглихме към Гранада. На излизане от Малага ни изпращаха същите палмови листа, които вчера ни приветсваха. Излязохме на магистралата, а тя... лелей! Като разтопено масло - гладко разтлала се пред нас, чакаща да се плъзнем като топъл мед по нея. Направо да ти се схванат ръцете от каране - не правиш никакви маневри да избегнеш някакво препятствие. Все напрааааааво, напрааааааво, напрааааво. А от двете ни страни се редят маслинови горички и ветрогенератори, ветрогенератори и маслинови горички, маслинови горички и ветрогенератори... От време на време и зокуми за цвят :)
За около 2 часа стигнахме от Малага до Гранада и Алхамбра.
Билетите бяха предварително закупени през интернет. С конкретен ден и час за влизане (билета си важи за целия ден, а часът е само за влизане в двореца Насри). Не може просто да ти хрумне и да отидеш до двореца и градините му. Цената е 14.50 €. До пътешествениците - да знаете, че е необходим цял ден, за да може спокойно и обстойно да се разгледа всичко. Неописуемо е с думи. Трябва да се изживее. Как да пресъздадеш благоуханията на сочния презрял портокал или цветовете на нара, гальовно омайващия жасмин или стопяващите се във тебе рози? Невероятно блаженство и преплитане на светове. В един момент си човек, в другия - спокойно рееща се лилия в тучна градина, а после - презряла смокиня, даряваща семената си на Земята. А понякога си пеперуда, отпиваща блажените соковете на живота. Можеш да бъдеш всичко.
Усетих и интересното отключващо присъствие на един доста различен несладникъв аромат. Натрапчив, но хубав. Топъл. Разтварящ сетивата. Някои от групата го познаваха - мирта. Символизира славата и любовта. В средновековието от него се е приготвяла ароматна вода, която се е наричала "ангелска вода". Ах! Как точно му приляга името.
Преживях много превъплъщения, но това не ми попречи, ама грам не ми попречи да си нащракам всииии-чко. И, драги ми свежинкари, понеже снимките са много и толкова пъстроцветни искам да ви споделя всички, всички, всички :) А страницата няма ми стигне. И за да не ви хване нервата от цъкане на снимки, реших да ви ги направя в клипче (и пак не успях да кача всички-всички-всички снимки).
Наслаждавайте се:
Видео -> Един ден в двореца и градините Алхамбра

Това е сайтът, от който са закупени билетите за Алхамбра: http://www.ticketmaster.es/en/recintos/la-alhambra-de-granada/

Вечерта отседнахме в хотел Macia Plaza в Гранада. Не е най-уютното място, но като за една нощувка става. Също известно неудобство за хората с коли е, че се намира в пешеходна зона, достъпна само за таксита, а най-близкият паркинг е твърде далеч за човек с багаж.

Ден ІІІ - От Гранада към Кордоба

Сутринта се пръснахме поединично кой на където го влече сърцето. Засичахме се тук там на някой тегел за снимкоправене и кафемедитиране. Събрахме се. Винаги се събираме точно и по едно и също време, в момент, в който всички изведнъж се телепортират на едно и също място. Отправихме се към Кордоба.
В колата звучеше испанска музика, а Соня с нейното опияняващо сладкодумие ни обясняваше значението на дните от седмицата в испанския. Всеки един е именуван на планета, която в съответния ден има най-силно влияние, а именно:
✫ Понеделник - Lunes - ден на Луната
  ✫ Вторник - Martes - ден на Марс
 ✫ Сряда - Miercoles - ден на Меркурий
✫ Четвъртък - Jueves - ден на Юпитер
  ✫ Петък - Viernes - ден на Венера

Пристигнахме в Кордоба.
Не, не - гмурнахме се в Кордоба.
Или... ох, как да го напиша?...
Кордоба с малките си тесни, омайно криволичещи китни улици, в които слънцето тича, рисува, играе на ластик и жмичка, ни примами и главозамая до последния ни активен неврон. Превърна ни в небрежно носени от въздуха прашинки, осветени от сиянието на летни слънчеви лъчи.
Вътрешните дворове на къщите в Кордоба са превърнати в цветни градини. Целите. Дори стените не са просто бели замазани пространства. Те са ароматни пъстри лехи. Изразните средства на видяното и преживяното в най-общи линии се изразяват в добре упражнена проточена употреба на гласни звуци: Ааааааа! Оооооо! Ееееее! Йееее! Ъ?! Уааааууууу!! Яяяяяяя!!! (разбира се, не може и без) Въй! Добре, че ги припяваме, за да си поемаме и дъх, който някъде между тичинките и венчелистчетата безвъзвратно ни се губеше.
Уцелихме дните, в които се провежда конкурс за най-хубав вътрешен двор (втората половина на месец май). Съответно навсякъде вратите бяха приветливо отворени. Стопаните ни посрещаха и топло общуваха с всички туристи. Не се взема вход - просто влизаш, онемяваш, после отваряш уста и плъзваш няколко проточени гласни по листата на трепкащите ароматни създания и излизаш с преливащо вълнение и напълнена душа.
Не случайно старата част на града е в списъка на световното наследство на Юнеско.
След кратка бирово-фрешово напоена почивка се насочихме към следващата точка от плана ни - катедралата Мескита. Каква ти точка?! Това е невероятна по мащаби и архитектурно богатство сграда. Била е построена като втората по големина джамия по времето на маврите. По-късно е преустроена в католическа катедрала. Ето малко за физическите й мащаби, за да добиете представа - строена в продължение на 203 г. в себе си е побрала 856 колони на територия от 140 м х 85 м.
Таксата за Мескита е 8 €.

Разбира се, тук отново не можем да се ограничим с една-две-пет снимки. Затова също съм ви подготвила клипче :)
Enjoy
Видео -> Ден в цветна Кордоба и катедралата Мескита

 

За да сме в синхрон с испанските земни ширини, се настанихме в хостела ни за една кратка сиестичка. Преди тези сиести ми се виждаха лековата прищявка и абсолютна лигавщина. Ей! Ама наистина си има нужда човек да си почине. В жегите така омекваш, че ей сега, всеки момент ще се разтечеш по земята и ще проникнеш в корените на палмите. През www.booking.com бяхме резервирали Albergue Inturjoven Córdoba. Снимките определено са подвеждащи. Стаите са доста малки, почти с размерите на каюти. Не е лош, но определено не го препоръчвам.
Следобеда премина в трескаво отскачане от магазинче на камъче, от камъче в магазинче, от дърво на цвете и неусетно се разля в няколко чаши бяло вино, гаспачо и тортиля. Смях на масата. Смях под масата.


Ден ІV - От цветната Кордоба до площадите на Севиля

Колата се е понесла по асфалта-масло. Сърфира стремглаво между вълни от приветливо разцъфнали зокуми. Отвън е жега, а вътре - разгорещено. Пеем и танцуваме на разлялата се испанска музика. Кой как може в затвореното пространство. Доктора медитира. Той това всякак го може. В някой танцувален и медитативен времеви промеждутък докторът ни показа едно упражнение за растене на косата. Свиваш пръстите на двете ръце като допираш палеца до показалеца. Докосваш ноктите на двете ръце един в друг и започваш да ги търкаш като ги движеш нагоре и надолу. Ето това е позата:

Упражнение за растеж на косата

Двете с Дарина доста го правихме и не сме напълно убедени, че расте само косата на главата... Вероятно е просто съвпадение. Ще продължа активно с това упражнение и ще споделя още отзиви :)

Пристигнахме в Севиля. Направихме задължителните няколко кръжения под надслов Паркингът. Намери паркинга.. Мисля, че умишлено не ни се получава от първия път. Все пак да направим и някоя друга почетна обиколка, да попием малко от въздуха, в който после уверени ще литнем.

Намерихме го. Отново тесен, малък. Дали не е за детски колички?
Този път се оказа близо до хотела ни. Отново го бяхме запазили през www.booking.com - Patio de las Cruses. Хотелчето е в старата част на Севиля. Добро е, но бях шокирана, че няма външни прозорци. Имаше единствено към вътрешния двор, който е изцяло закрит. Малко тегаво ми стана - да няма от къде да ти влезе свеж въздух. Помислихме, че това може да е практично решение заради големите жеги. Настанихме се толкова бързо, че нямаше време дори за една малка сиестичка. Разгърнахме се в дълга нишка и се отправихме към близкия площад, за да се отдадем на прелестите на Севиля. А те са толкова много, че няма как да ги обходим всичките за един ден. Затова решихме, че е най-добре да вземем туристически автобус get on-get off. На площада срещнахме една мила дама, която ни предложи зелената линия. Билета за автобуса е 18 € и важи за два дни. Това е линка към сайта им: https://sevilla.busturistico.com/en/.

В плановете ни като задължително посещение влизаше дворецък Алказар, за който се оглеждахме и от автобусчето. Който търсихме и пеша. Който търсихме и в почивките... И затова намерихме всичко друго, но не и него ;)

Установих, че досега прехласната по природата, не съм ви писала нищо за архитектурата. А в Алхамбра, Мескита, Кордоба, Севиля се нагледахме на чудесата на майсторските ръце и умове на маврите. Въздействието на орнаментите е невероятно. Във всяка частичка са вложени символи от свещената геометрия, които галят, докосват всяка твоя клетка. Разгръщат те като птичи песни в ранна пролет. Като тих морски изгрев след бурна нощ. Вълшебство видимо за очите, но осъзнато за душите. Пожелавам ви го.

Тук видях и най-големите фикуси в живота си. В България за нас си е стайно растение, на което му е нужна просто една саксия и малко място. Ето ви един севилски фикус, на който му е нужен цял двор:

Фикус в Севиля, Испания

Няколко пъти слизахме от автобусчето и, разбира се, търсихме двореца Алказар. Шматкахме се по разни красоти. И търсихме двореца Алказар. Но най-впечатляващо за нас беше дворецът на площад Испания, Plaza de España. Звуците на това място са: Аааааа. Щрак. Ооооо. Щрак. Щрак. Ееееееххх. Щрак. Щрак. Щрак. Не ми се тръгва. И на мен. И на мен. И на мен. И на мен. Щрак!

Търсим двореца Алказар...

Разбира се, отново съм ви подготвила клипче за очите и ушите. Да напълни с радост душите :) В което ще видите всичко друго, но не и дворецът Алказар.
Видео -> Ден по слънчевите площади на Севиля

Направихме си една лека разходка преди вечеря и случайно попаднахме на... двореца Алказар. Затворен. Няколко пъти сме минавали покрай него. През цялото време е бил е до нас. Но не е бил за нас.
Значи ще е следващия път.

Ден V - От площадите на Севиля до фламенкото и виното на Херес де ла Фронтера

Седем чифта полуотворени очи насочиха телата си към приключенията на новия ден. А в Андалусия това винаги е придружено от танцуващ вятър в косите, слънце галещо телата и огряващо душите, цветен аромат в гърдите, морска сол в небцето и устните. Ей така си пътуваме. Цяла седмица.

Днес имаме за цел да стигнем до Херес де ла Фронтера, градът на виното, коридата, фламенкото и конете. Все страсти. Къде обуздани, къде необуздани.
Програмата ни е лежерна и без никакви ангажименти. По път за Херес де ла Фронтера минаваме през Кадиз. Посреща ни много интересен мост, чиито ребра за мен лично бяха портал към друго измерение. Правим няколко кръгчета и фотосесии. Попиваме слънце, солен морски въздух и двженията на улична фламенко танцьорка.

Кадиз в няколко кадъра (кликни на снимката, за да я видиш в по-голям размер):

Кадиз, Андалусия   Кадиз, Андалусия

Кадиз, Андалусия   Кадиз, Андалусия

Оставихме няколко дузини въздишки и се отправихме към Херес де ла Фронтера.
Тя ни посрещна с горещия си влажен въздух в малките си криви улички, китно надарени с така присъщите за Андалусия лилави дървета. Повечето улици, по които караме, така де - по които Вера и Дари умело плъзгат белите возила ;), са супер тесни и не всички са еднопосочни. Всеки път ни е емоция, докато си търсим паркинга и хотела - ей ся как ще се разминем с този... от тук минава кола ли бе? И всякакви такива великомъдри мисли започват да се премятат в цветист пинг-понг в главите ни.

Намерихме си хотелчето - Logis La Fonda Barranco (запазено отново през www.booking.com). Уличката ни беше от онези тесните еднопосочни, едва ли не наподобяващи алея за шляене. Поради това трябваше бързо да направим багажо-разтоварната дейност. Както негласно се бяхме разбрали за нашата кола, това е във функциите на Доктора. Но сега трябваше да се действа светкавично. С един полъх на вятъра бях излязла от колата, а с втория - целия багаж беше вече на тротоара. Настанихме се. Влюбихме се. Хотела е наистина очарователен. Собственикът ни посрещна сърдечно и с вкусна изненада - дегустация на вино. Не на едно - цели шест душевни елексира! Ойляла! Веднага се метнахме на терасата, а тя - цветна градина, обитавана от феи. След обедната дегустация и ние се превърнахме във феи. Там си направихме нашата вече традиционна и жизнено необходима сиестичка.

Дегустацията плавно премина в лежерна разходка с попиване на гледки и вдишване на красоти. Безцелното ни шляене ни отведе в една катедрала - Св. Архангел Михаил, в която всеки от нас се презареди по свой начин. Притихнало, въздействащо, енергийно, възраждащо място. Влезнахме едни, а излезнахме други. По-леки и с нов заряд.

Херес де ла Фронтера, освен с виното, е известен и като люлката на фламенкото и съвсем естествено се оказахме с резервация в заведение с концерт. Собственикът на хотела ни го беше запазил и имахме освен места (в това претъпкано заведение) и безплатни тапаси и по някоя глътка вино. За мен лично вечерта приключи доста бързо, защото се оказа, че... въобще не ми пасва на моя дух този музикален стил. Пропит с драматизъм, бурни, ама яко бурни страсти, резки промени на настроенията, пропит с много, много тъга. Не, благодаря. Още след третата песен се гмурнах навън в иначе хубавата вечер и задържах хубавите преживявания от деня :) И все пак - добре е да се види на живо фламенкото. Но без пренасищане, защото не се знае с какво точно ще ти се насити душата.

И този път в кратко видео съм разположила няколко снимкови спомена от топлия Херес де ла Фронтера.
Видео -> Ден на дегустация, фламенко, гълъби и още нещо в Херес де ла Фронтера


Ден VІ - От виното на Херес де ла Фронтера до Гибралтар и причудливо скалистата Ронда

Този път в хотела ни имаме закуска, което се оказа силен притегателен център с обединяващ ефект. Това бе единствената сутрин, в която вместо да се разпръснем по улиците като празнична заря, се стекохме като пъргави ручеи в спокойствието на езерна вода. Въпреки все още съненото ни състояние зажужахме усърдно, даже по-усръдно, от пчели в кошер. Докато небцето ми с охота се наслаждаваше на последните си сутрешни залъци от испанските хранителни богатства, тялото ми изпрати непотърсен спомен от вечерта. Ооооох, кръстът ми. Вчера кръстът ми не беше в най-добрата си форма и затова реших да се възползвам от услугите на Доктора. Той е истински гуру в областта на физическото здраве. Знае къде и как точно те боли още преди да му го кажеш. Знае къде да натисне, кое и как да завърти, че да ти развърже и пусне болката. Нерядко сме се радвали на лечителските му способности по време на пътешествията ни. Последният ми залък още се свличаше по хранопровода ми, когато Доктора ме поведе към стаята на Гери, която по стечение на обстоятелствата се превърна в приемна-кабинет-рехабилитационна. Така де - веднага се възползваме от добрата възможност :) Следва кратък разпит придружен с команди. Ей тука те боли, нали? Наведи се. Така боли точно тук, нали? Лягай. Опъни тук. Свий това. Храс, прас! Въздухът олекна. Обърни се. Свий тук. Опъни това. Храс, прас! Въздухът запърха. Отлетях от стаята. Следващият!

Дари. Докторът сам беше забелязал един неин проблем. Ела. Тука как е? Боли, а? А тука? Ахаааа. Сядай. Намести това тук. Как е, а? Ох. Добре, добре. Изкарай го... Изкарай го, Дарина... Е, не се сдържах. Надникнах да проверя каква е тази процедура. Дарина беше подредена в поза лотос и сега това, което трябваше да изкара бяха краката й, един от друг да ги освободи :) Доктора пак пипна тук-там и работата заспа. Следващият!

Гери. Все пак нейната стая се използва и съвсем естествено е и тя да се възползва. Докторът, известен с дърпането и пипането на ушите се развихри. Под звуците на Ох! и Ах! пръстите му танцуват страстното си танго в захлас. Ушите са му любими, защото там има цели съзвездия от точки за всякакви болежки и неразположения. Следващият!

Както става ясно - Докторът спирачки няма. Каза на Соня да извика собственика на хотела, за който също забелязал, че има проблем. А той се отзова веднага. Видимо заинтригуван и впечатлен затова, че непознат човек е видял болката му и иска да му помогне. Влеза в стаята приемна-кабинет-рехабилитационна и последва българо-испанска китка от цветущи словосъчетания, които осветлиха деня на човека. Вчера ни посрещна топло. Днес ни изпраща с крилато щастие.

Вече облекчени и тотално развеселени насочихме погледите си към Гибралтар. Пътят до там... Ах, пътят към Гибралтар бе вълшебство от редуващи се диапозитиви на слънчеви пасторални картинки, които може да нарисува само най-Велико съзнание. Разстелени златни полета като прясно бухналата питка на баба, а върху й - забучени трикрили колоси напористо се опитват да докопат белите захарни памуци, които примамват осмислят съществуванието си реейки се небрежно из висините и попивайки погледи, птици, въздишки.

В Гибралтар ни посрещна колона от чакащи да преминат границата му. Явно се налагаше да влезем бавно там. И по-добре. Трябваше да се настроим на други честоти. Физическата граница е една стъпка. Но емоционалната, битовата, културната, енергийната... тя е цяла планина. Често с океан пред нея. Лесно преминахме първата граница, но другата се оказа трудна за преодоляване, когато не се настроиш на честотите. Действително енергията в Гибралтар се различаваше от другите места, чийто въздух носихме в дробовете си от последните няколко дни. Ритъмът, честотата беше друга. Усещаше се и английското присъствие. Архитектурата стана по-строга, почти в техния дух, и липсваше онова пиршество на цветовете така типични за южната част на Испания. След лекотата на Андалусия групата като цяло усети тежест на това място. Аз лично се чувствах комфортно. Дали защото съм успяла да се настроя на тамошния ритъм или нещо друго.

В плана ни за Гибралтар влизаше посещение на скалата с маймуните и пещерата на Михаил. Намерихме безплатния паркинг до лифта, който води за нея. Но без дори половин свободно място за паркиране. Обикаляхме сигурно около час, докато успеем да намерим места и за двете коли. Насочихме се към касите, но там ни очакваше друга изненада - цената. По стечение на обстоятелствата не бяхме намерили информация в нета за цената на това изживяване. Оказа се твърде скъпо за очакванията и интереса ни. Тук публикувам информационната табела за цената на лифта (само на лифта) от датата на нашето посещение - май 2016 г.:

Гибралтар

След лифта има други две такси - за маймуните и за пещерата на Михаил. По спомени цената на всичко излиза около 80 лв. на човек. Може би, ако го знаехме предварително, щяхме вече да сме  сдъвкали и преглътналисумата и с удоволствие да платим таксите. Но когато ни сюрпризира изведнъж цифрата, ни се видя твърде голяма хапка. Но така и така сме в Гибралтар, направихме едно кръгче, хапнахме и потеглихме към Ронда.

Преди да ви потопя в приключението Ронда, ви споделям гледки от приказния път към Гибралтар и малко от самия него - enjoy ღ:

Видео -> Пътешествие до Гибралтар

Хубаво е човек да не знае какво го очаква. И най-голямата красота може да се стопи под тежестта на проектираните в главата картини. GPS-ът ни отведе на планински път с невероятни шеметни гледки. Дори не можехме да отцепим възглас. Чуваше се само рядкото поемане на дъх, което правиш след няколко завоя време. А едноокия любител на спомени наточил жадно стъкления си взор навън поглъщаше неуморно гледки след гледки. Ние почти дишаме, рисувайки картините в себе си.

Пътят приключи в Ронда. А красотата продължи из уличките на Ронда. Всяка крачка ни отвеждаше на невероятно място и зад всеки завой ни поднасяше своята притаена очарователност. Понякога със сладостта на презрели портокали, а друг път - гальовността на парфюм от жасмин. Тихо спокойствие на разляла се нежната изящност. И непоклатима твърдост. Ти си едновременно и Тук и Там, и в пространството помежду им.

Ветреейки се по-леки от врабчи пух по улиците на Ронда, дъхът ни ни отведе към една спретната малка бяла църква. Шмугнахме се вътре като в най-топло и уютно гнездо. Чиста, лека. Като Дом. Като дар. Като светлина в душата.

Мили ми свежинкари, спирам да пиша, за да се гмурнете сами в красотите на Ронда:

Видео -> Приказен ден в бялата и скалиста Ронда

Все пак и за тук да спомена къде сме отседнахме - Don Javier отново запазен през www.booking.com. Хотелът се намира в центъра на града близо до скалистата част. Много красиво и уютно място.
 

Продължението на пътеписа ще намерите тук ---->>> Андалусия - част ІІ


Автор: Деница Ябълкарова

Към всички пътеписи...
Към предходното пътешествие...
Към следващото пътешествие...

 

А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове и поздрави сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)

 

 
 

 

Показване: Списък / Икони
Показване:
Подреждане по:
Бродерия Всеки ден съм нови цветове - # Бр-00005
Бродерия Всеки ден съм нови цветове Раста. Всеки ден съм ново начинание. Всеки ден съм нов..
69.00 лева с ДДС
с ДДС: 69.00 лева с ДДС
Бродерия Цветето вътре в мен - # Бр-00004
Бродерия Цветето вътре в мен Как преживяваш дъжда? Какво отмива и разкрива вътре в теб? Ка..
55.00 лева с ДДС
с ДДС: 55.00 лева с ДДС
Базирано на 1 коментара.
Бродерия Цъфнала пролет - # Бр-00003
Бродерия Цъфнала пролет Тя е в душата ти? Тя е в кръвта ти? Обожаваш я и не искаш да се ..
48.00 лева с ДДС
с ДДС: 48.00 лева с ДДС
Базирано на 1 коментара.
Дърворезба Гроздето с лилията # Д-00005
Дърворезба Гроздето с лилията. Гроздето символизира плодородието, а лилията - нежния разцвет, п..
198.00 лева с ДДС
с ДДС: 198.00 лева с ДДС
Дърворезба Лозов лист и грозде # Д-00004
Дърворезба Лозов лист и грозде. Гроздето символизира плодородието и е добро благопожелание за в..
198.00 лева с ДДС
с ДДС: 198.00 лева с ДДС
Дърворезба семейна табела Петрови - # Д-00012
✿*°¨ Дърворезба Семейна табела Петрови ¨°*✿ Като дарено зърно на тази земя носиш в себе с..
0.00 лева с ДДС
с ДДС: 0.00 лева с ДДС
Дърворезба табела ~ Плодородие ~ # Д-00014
✿*°¨  Плодородие ~° • . • °~ Дърворезба ¨°*✿ Да бъде благодатна почвата за делата ти. ..
87.00 лева с ДДС
с ДДС: 87.00 лева с ДДС
Картина Акрил ~ Във себе си. Във Теб. - # К-00005
Във себе си. Във Теб. ~° •  ღ • °~ Картина акрил   Всяка моя клетка към Тебе ба..
88.00 лева с ДДС
с ДДС: 88.00 лева с ДДС
Картина Акрил ~ По реката. - # К-00006
По реката. ~° •  ღ • °~ Картина акрил   Роден като притегателен център на люб..
88.00 лева с ДДС
с ДДС: 88.00 лева с ДДС
Стихосбирка "Любов, живея те"
Та-ра-ра-рам! Привет, свежинкари! Ето, че дойде моментът, онзи дългоочаквания, в който и аз..
9.00 лева с ДДС
с ДДС: 9.00 лева с ДДС
©Copyright 2015. Powered by OpenCart