Забавлявайте се и усмихнете деня си :)
В случай, че сте усетили невероятно привличане, като мечка към богатствата на боровинкова пътечка, и няма начин как да устоите, то пишете ми на contact@pozhelaimi.com и се считайте за абонирани за всяка нова свежинка ღ
А може пък просто да напишете и някоя добра дума ✿
Сряда вечер е в средата си, когато Деница си тръгва след поредната пчеларска лекция. С много повече въпросителни в главата си, отколкото когато за пръв път е прекрачила прага.
Та в тази средна част от сряда вечер отвън я среща един повече от средно пиян човек. С малко въртеливи движения човекът търпеливо търси и видимо в един момент успява да намери точката си на равновесие. Аха! Там била значи! И започва вяло да изрича някакви думи:
Ч: Извинявай, госпожице, ама имаш ли цигара? Дай моля те. Извинявай!
Д: Нямам. Не пуша.
Усмивка. От нея за него.
о.о О.О - Това са разширяващите му се в почуда очи.
Не му трябва да поглежда сградата, от която момичето излиза, за да знае много добре коя е:
Ч: Да не би дядо ти да е бил офицер?
Д: Не. Тук съм на пчеларски курс.
Деница спира за една крачка време и се взира в очите му. Точно да каже "Много леко си облечен" и вижда, че него може да го стопли само присъствие. Не дреха.
Като при нея.
Ч: Пчеларски курс? Много интересно звучи. Извинявай, госпожице, аз... аз съм много пиян, ама не съм лош човек. Може ли да вървя с тебе?
Д: Може, може.
Ч: Аз съм учил ей тук в арменското училище.
Понеже Деница е минавала безчетно много пъти покрай това училище, но идея си няма, че е арменско, специално двамата се обръщат и го разглеждат с пояснителни бележки от частния гид:
Ч: Ей тук на четвъртия етаж ни беше музиката. На първия се сбихме с..., на втория имахме биология, а на третия беше най-гадният предмет.
Д: Е, чакай - кой е най-гадния предмет?
о.о О.О - о.о О.О - о.о О.О - о.о О.О - Според човека определено съществува само един най-гаден предмет.
Ч: Как кой? Физиката, разбира се! Абсолютна гадост! Ама к'ва яка мацка дойде да ни преподава една година. Само 5-ци и 6-ци имах. Тя цялата беше вдъхновение. Ама ти си много хубава. Извинявай! Аз... надявам се не ти преча. Аз не съм лош. Само съм пиян. А как се казваш?
Д: Деница.
Ч: О! Звезда! Аз съм Александър - пълководец.
Деница е от търсещите хора, но рядко попада на човеци, виждащи значението, смисъла на имената. Стана й топло. Онова пухкаво приятно топло, което може да предизвика усещането да си разбран.
Както си бъбрят по пътя, Деница забелязва, че човекът вече не може да смогне на темпото й. Леко забавя, за да може да чуе:
Ч: Госпожице, аз... много бързо вървиш. Аз съм толкова пиян, че не мога чак така.
Празната бирена бутилка вече съвсем не помръдва в прахоснически развихрени движения, а бавно и методично се опитва да балансира откъм лявата част на човека.
Д: Добре. Намалявам. Ще вървим заедно.
Ч: Знаеш ли - имам си девиз. И герб.
Изненадващо за Деница това й се стори твърде естествено - че защо пък да си няма герб - то всеки си е самостоятелна държава, собствена планета, своя вселена.
Девизът на човека е на латински. Деница опитва да го повтори, но понеже не е учила латински, човекът я поправя търпеливо тук-там.
Д: Девизът ти е много хубав. Ама гербът ти хич не го бива. Сам си внасяш и се обричаш на наранявания. Една брадва в едно сърце. Какво е това - нито е мотивиращо, ни вдъхновяващо, ни геройско. Въобще... то е една безкрайна тъга и нищо повече няма да ти даде. Хайде да ти измислим нещо ново.
След половин пресечка двамата понагодиха това-онова.
2 пресечки по-натам той й разказа някои любими за него моменти от най-любимия предмет - история. Събра няколко века в две отсечки, докато я изпрати.
Ч: Бъди щастлива!
Точно с думите, с които често тя изпраща.
Автор:
Деница Ябълкарова 07.02.2018
¸.✫° * ღ * °✫.¸
А, ако желаеш най-новите творения да получаваш,
със стихове, поздрави и други свежинки
сърдечно да се забавляваш,
смело заяви, че желаеш всякакви "pozhelaimi" хубавини
на e-mail contact@pozhelaimi.com
или направи своя регистрация -> тук :)