И от това. И от онова

И от това. И от онова.

Излизам си в обедна почивка. Моята младост пожела да поеме към любимата ми Младост.
Някъде по един тесен участък от пътя се разминаваме с човек, който решава да ми каже от онези приказки, които носят в себе лепкава погнуса, оставяща слузестата диря на охлюв и изненадващо посяга към място от тялото ми, към което никой не желае да му посяга непознат. С бързо и рязко движение отстраних ръката му. Не, не от неговото тяло, а от непожелания досег с моето. Толкова бързо, че само дето не проблесна светкавица (като в това последното не съм напълно убедена).

Но пък съм напълно убедена, че съумявате да си представите колко силно може да се разгневи една жена, която не се плаши лесно. Та чак се наложи да си кажа някоя дума: „Деница, ако туй беше тест за бърза реакция, то ти го премина успешно. И ако туй е тест за скорострелно наместване на вътрешната ти хармония, то ти също трябва да се справиш успешно. Отстрани го, както отстрани ръката му и остави останалото всичко добро да ти се случи.".
И правичката да ви кажа - няма лабаво – подобрих всичките си рекорди.

Няколко минути по-късно се озовах пред една любима предблокова градинка в Младост. Там съм надушкала и нагушкала всички цветя. Понякога се чудя как изобщо още им остава аромат след мен. Като малка си мислех, че като заровиш нос в цветчето и като го душкаш, му вземаш аромата. Затова винаги след като вдишах, издишвах отново съвсем внимателно аромата през носа си. Така хем вземах за себе си, хем оставях след себе си. Понякога се хващам, че още го правя.

Та докато си галех едни цветчета, срещнах нещо такова в главата си „Хм... Как ли и кога ли мога да си захвана от тези цветя? Със семе ли става, с корен ли...". В този момент – да, действително в тоз същи момент, от входа излиза една баба да довършва плевенето в градината. С няколко ситни пъргави крачки ме приближи и директно ми каза:

Б: Елате на есен да си вземете семена.

Ха! Да, да – не ми се скара, че пипам цветята. Наместо това ме покани в градината си. В душата си.

Аз: Ами аз точно сега се чудех дали и как мога да си взема, да си присадя при мен. Знаете ли как се казват?
Б: О, миличка! Не знам как се казват. Миналата година ги намерих до градината – някой оставил семена. Аз си мислех, че това са слънчогледови семки и ги засадих. То се оказа по-убаво.
Аз: Ааааааа! Разкошно! Много хубава изненада! Какъв прекрасен дар Ви е сторил някой ❤
Б: Имате ли къде си засадите?
Аз: О! Да! Имам няколко саксии.

Значи... Такава енергия излезе от тази баба... В един момент трябваше да я спра, инак щеше да тури половината си градина в ръцете ми ❤

Отправихме си благословии и се разделихме.
Сега ще ги засадя в моята градина.
И цветята ще засадя.

Автор:
Деница Ябълкарова
12.06.2018

П.С.: След кратко допитване, се установи, че цветята са Ралици ❤