Една свежа мартенска утрин.
Вървя си към метрото с небрежно разпилени мисли.
Минавам край училището, когато две девойки 8-ми/9-ти клас ме заглеждат плахо.
Извинете! Вие ли сте Новата ни Учителка по Литература?
Деница се изцъкля, изохква, сраменжливо захилва и отрича. Три пъти отрича.
Две крачки по-късно си казва: Брей!
Какъв интелект само! Блика и безспир извира от мен. Искря в светлината на книжовността. Напред към метрото, науката е слънце!
Щото, казах си, ако не е това (онази работа с интелекта), то тогава Новата Учителка по Литература изглежда точно така:
3/4 сини чорапи на вълнички, различно вдигнати до произволна част от изящните й прасци.
Нататък безкрайните й крака обгръщат чорапи в цвят слънчева горчица.
Те с почит отстъпват път на разпиляна синя рокля с цъфнали магнолии, чиито цветове побират всичките зимни морски и чисти небесни нюанси на синьото, опъстрени с живот от парливо жълто, свенливо розово, ранно пролетно зелено, земно кафяво, въздъхващо бяло.
Цветната симфония приключва с бледо розово палтенце с двуредови копчета, под която една забележимо заявява своето присъствие бежов шал на коралови и кафяви райета.
Над понеслата се към метрото палитра се развява коса, поела в себе си всичките литературни течения. Всяко със своя си път.
Някои ще кажат - безвкусица.
Децата - Новата Учителка по Литература.
Така започна днес.
А това, драги деца, е материалът ви до края на учебната година: