Някъде по пътя от едното нещо към другото нещо. Сиреч - няколко километровия маршрут, който си спретвам от офиса до ателието.
Първо го подуших, после го видях - яки огнени езици в бурен танц в контейнера на улицата. До контейнера - мотор.
Случвало ни се е толкова често - някаква кофа си гори, хората поглеждат първо към нея, после настрани и я подминават с нещо такова вътре в главата си "Това не е моя работа", "Все някой ще се намери да реагира", "То ще гори, гори, пък ше угасне" или просто и твърде често срещан мисловен модел "Няма какво да направя. Не разполагам с нужното, за да се намеся". Аз също съм използвала последното.
Днес точно прекрачвайки онази тънка, фина линия разделяща активността от пасивността, си казах "Деница, тук има бурно горяща кофа до мотор и още нещо, затворено в кутия, което дори не подозираш какво е. Тук си сега и определено ще вземеш отношение.".
Спрях се и се огледах от къде мога да взема вода. Доста вода. Малко вода. Или поне някаква вода. Видях една езикова школа, а до нея фризьорски салон. А! Фризьорите ще имат и вода, и леген, и всичко.
Аз: Добър ден! Аз обаче съм по друга работа тук - отвън яко гори една кофа, а до нея има мотор. Искам да Ви помоля за съдействие - трябват ми кофа и вода, за да можем поне да намалим пламъците.
Жената изтича навън и с широко отворени изумени очи се върна.
Фр: Имаме вода и кофа, но не мога да вдигам тежко.
Аз: Ама няма проблем! Аз ще го направя.
Жената веднагически освободи една кофа и ми даде достъп до мивката. С две кофи намалихме значително пламъците. Стана ми много леко и определено по-спокойно. И точно тогава дойде пожарната. Някой се беше погрижил и за това.
Фризьорката беше много щастлива, че не съм подминала пожара, и че и тя е участвала в потушаването му :)
Няма ситуация без решение. И обикновено решенията са твърде лесни. Нужно е само да поискаме да ги видим, а обикновено са на съседния стол.
Хайде! Хайде да бъдем Любов в действие ღ
¸.✫° * ღ * °✫.¸