Честита Баба Марта! и малко преди и повече след нея

• 18 бр. (5%) от чиста вълна, 9 бр. (3%) от които с мъниста/стъкло/пластмаса - неразградим материал.
• 28 бр. (7%) изцяло от неразградими материали - пластмаса, мъниста, стъкло, метал, игла
• 312 бр. (87%) от синтетични и изкуствени влакна
• 333 бр. (93%) от тях съдържат по някой неразградим елемент - метал, пластмаса, стъкло, мънисто, безопасна игла

Тук искам да споделя още няколко цифри:
Работя в 15-етажна офис сграда в София. Нашето малко кътче от целия етаж наброява 31 човека. Ако всеки един човек, подари на всеки друг колега (каквато, да си признаем, е практиката в наши дни) по една мартеница, това означава, че всичките 31 човека ще получат по 30 мартеници. Това прави консумация на общо 930 мартеници само за нашето малко кътче с 31 човека от един от всичките ни 15 етажа. Още едно уточнение - това е само една офис сграда в София. В последствие всички тези мартеници се окачват по дървета, слагат се под камъни или се изхвърлят на боклука.

Хората казват, че искат да спазват традицията. Честно казано, аз нямам никакво отношение по въпроса - самата аз не я спазвам, но не виждам нищо лошо в нея, освен начина, по който го правим. И тук, точно тук идва и въпросът - познаваме ли самата традиция, нейната същност?

Традицията за мартениците

Аз съм любопитна и не обичам празните приказки. Затова реших да потърся информация за мартенските обреди и обичаи от различни достоверни източници, не от еднодневни сайтове, публикуващи букети от думи за генериране на трафик. Затова си взех карта за Националната библиотека и си порових из архивите. Подбрах книги на различни автори с издания най-късно до първата третина на миналия век. Както можете да се досетите - обредът с мартениците има различни... ще го нарека нюанси в различните части на България (а и извън нея, защото тази традиция е част от културата и на други Балкански (и не само) страни). Но всички се свеждат до една практична част, която в общи линии изглежда така - връзва се само по една мартеница на човек от дома, като в някои райони се връзват мартеници само на ергени и девойки, и/или всяка къща си има нещо като родова мартеница, които - забележете - после се връзват на плодно дърво в техния двор, слага се под камък в техния двор, защото... защото това е традиция за семейството - за здравето на рода в този дом, за плодовитостта в този род, за благоденствието и добруването на този род през годината.

Понеже не искам да остана неразбрана за главното, което ми се върти в главата, ще го кажа и с други думи - не са си разменяли мартеници с цялото село, нито с всички, срещнати по пътя за нивата, нито дори само със съседите. Редно е да оставим настрана заблудата, че спазваме старата традиция. Това, което ние правим днес няма общо с нея, то е продукт на комерсиализирането на цялото ни ежедневие. Единствената допирна точка са цветовете бяло и червено (а в някои краища е бил само червен конец).

Не вярвам, че съществува дори една древна или стара традиция, която да е свързана с генерирането на какъвто и да е отпадък, която да е в ущърб за природата.
А ние правим точно това в съвременната интерпретация на мартенския обред.