Снежна януарска съботна сутрин

Снежна съботна януарска сутрин.

Алармата любезно ми съобщава, че е 6:30 ч.
Обръщам гръб на настойчивостта й, а съненият ми мозък започва да ми пробутва някакви отлагания и мънкания.

Ама точно сега ли?
Защо ти е ся туй чудо?
Виж колко ти е топло в леглото. Има някакви минуси навън.
Не си го правила от месец.
Ся ше са излагаш като изплезиш език на половината.
Нали тия дни беше болна и още не си напълно оздравяла.
Хлъзгаво е. Нали не обичаш ледения танц на пощурелите крака.

И все в тоя дух ми ги пробутва.
И настана една борба в леглото.
На мисли и емоции.
В 5-тата минута след мощен нокаут краката ми стъпаха уверено на земята с категоричното решение, че ще се впуснат в днешното приключение.

3 часа по-късно:
Сърцето ми щурее в сърцето на обичния Западен парк ღ
Снегът се оказва с доста палав, игрив характер. Постоянно те задява и всеки миг те кара да търсиш нова точка на баланс.
Упражнява и развива устойчивостта на тялото и духа.
Белотата му облизва съзнанието ти до съвършена чистота и сладък покой ღ
А зимният (-6)-градусов въздух те обновява отвътре с всяко вдишване ღ

Ето такава е днешната ми победа.

ღ

-----------
И щастие. Щастие.
Щастие.

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Януари 2019