Тичането на открито

Тичала съм 2 пъти в зала и знам, че не бих си позволила да го случа трети път.

За мен бягането не е просто енергично последователно движение на краката по една пътечка.
По един изкуствен механизъм.
Не е и гонене на по-добри постижения. Колкото и да обичам да работя върху себе си и да се подобрявам.

Бягането за мен е...
Бягането за мен СА много изживявания и израствания в едно.
Сливането на дъха ми с природата.
Усещането на трептенето на всяка моя частица в необята вътре и извън мен.
Лекота на обновеното себе си в милувката на парка.
Да се бутаме, гушкаме, въргаляме с четирикраката Виктория, която огласява Западен парк с пеенето си. И после да се понеса из пътеките накичена със сивите й косми.
Неравностите, които срещам по пътя, които тялото и духът ми трябва да преодоляват. И да израствам в тях.
Срещата с видимите и невидими създания.

Днес отново имах малко побутване от едно видимо създание.
Тичаме си по по-дългото нагорнище. Вече му виждам края и си казвам:

Д: Деница, няма да спираш като го минеш. Трудно ти е от голямо нагорнище да минаваш на равно, ама ще гледаш да го пробягаш без да спираш.

Е, след няколко крачки на равното не успях да продължа с тичането и просто започнах бързо да ходя.
Точно в тоз същи момент изотзадзе ме застига Алекс и аха да ме подмине като малка гара, когато се обръща:

А: Е, тука е равно. Защо спираш? :)
Д: Ааааа! Голямо усилие ми е на мускулите да продължа от голямо и дълго нагорнище на равно. Имам чувството, че ще се строполя, докато се настроят на другото ниво.

Всъщност това не успях да му го кажа. Думите минаха само през моята глава.
Винаги ми е било чудно как хората успяват да бягат и да говорят. Та аз ще остана без дъх.
И понеже вече почти бях останала без дъх, успях само да завъртя очи, а от устата ми излезе:

Д: Оооооо! Хубаво!

Исках и да добавя и "Благодаря, че се спря и искаш да ми дадеш засилка!". Но това е положението.
Бягащото ми положение.

А после - най-голямата награда ме очакваше на финала. Ах! Какъв дар!
Започваме и приключваме на едно и също място - открита поляна. Даже цели две поляни, накипрени една до друга.

Излизам на първата и тогава го усетих. Ненадейно с лек пъргав еленски подскок излезе повей и цялата Пролет в миг ме връхлетя.
Всичката пъстрота цветна и ароматна пъстрота на Пролетта ме понесе в скута си и ме направи по-лека от перце. По-лека от дихание. От миг.

Та за такива моменти става въпрос в бягането.
На пътечката, гледайки в една точка стената или прозореца, няма как да изживееш тези мигове.

ღ

-----------

 

 

 

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Март 2019