Кой е след последния в състезанието

Събота е.
Тичане е.

Обичам да съм многословна, но днес ще ви пощадя с умеренословност.

Докато вдишвах и издишвах днес любимия Западен парк, се сетих за разговора ни с една девойка на ежегодното ни 3-томартенско събиране на х. Тъжа.
Тогава тя каза, че иска да се включва в подобни бягания, но не го прави, защото се притеснява, че ще бъде последна.

Та исках да споделя и с вас мисълта си - след последния финиширал участник винаги, винаги има неизброимо много други последни -
Тези, на които все им се иска, но не посмяват да се включат.

Не посмяват да си дадат шанс.
Не посмяват да излезнат от измислените граници, в които старателно са се увивали години наред. Създали са си зона на комфорт, в която всичко им е ясно и известно до най-малкия детайл.

А сега ще тупна на екраните ви и постиженията си (втората снимка, която е статистиката от 5kmrun за моето тичане)

От ноември досега съм вдигнала скоростта си с 2 км/ч.
Не тичам особено често - средно 2 пъти в месеца.
Но ако не бях започнала ноември, нямаше да съм тук, където съм сега.

Щях да бъда другаде - сред онези неизброимо много последни.

С пожелание за повече спонтанност и смелост

-----------

 

Автор: Деница Ябълкарова

Септември 2019