Бягането е песен и танц на душата

Ей ме на в полет.
Или кацане. Днес ми е мега вълшебния летящ ден.

Още в началото си казах "Днес ще тичам лежерно".

"Старт!"

Въздухът се размести от цялото ято от десетки понесли се тела.
Гората се разтвори широко като дълбоко вдишващи дробове, за да поеме и превърти нашите тежести в ядрото си, и да ни издиша леки и преродени.

Днес тя цялата пееше.
Всяка стъпка бе полет, всяко вдишване - песен, всеки полъх - прегръдка.

Не можах да се удържа и се понесох.
Цялото ми същество полетя.
Разпервах криле и правех зиг-заци, подскачах да докосвам протегнатите ръце на дърветата, заравях пръсти в разпилените коси на храстите, поръсваше ме прясно излятата благословия от възкресяващия пролетен дъжд, полегнал по листата и го разпръсквах по възкръсналата ми в новия живот кожа.
Всяка клетка в мен живееше в пулса на гората.
И олекваше.
Всичко олекваше.

Нямаше умора - само животворен заряд, затишие на ума и полет на духа.

Оказа се, че танцувално-хвъркатото ми изживяване е бил летящ заряд за няколко човека.
Едната девойка на финала ме среща: "През повечето време бях зад теб и се радвах и се зареждах от твоята емоция. И аз вътрешно летях".

ღ

Благодаря ти, Западен парк, и за това прераждане.

ღ

-----------

 

 

 

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Юни 2019