Светът е голям и мотивация дебне от всякъде

Йееееее!!!
Успях!
Успяхуспяхуспяхуспяяяяяяях!!!

Значи отново ще ви натреса в екраните една не особено лицеприятна моя снимка, но както вече знаем - това е положението.
Бягащото ми положение.

Днес отидох на 5-те км тичане в любимия Западен парк с ясната идея и положена цел - да подобря предишното себе си.
Точно преди една събота моето предишно себе си пък бе подобрило по-предишното себе си като постави собствения ми рекорд на 30 мин и 12 сек. За 5 км тичане.

Казах си: е то па не мое тъй. Значи едни 13 секунди да ме делят от пробягането на трасето за по-малко от 30 мин. Деница, ще се фокусираш, по-малко ще спираш (моля да не се бърка с тотално спиране - бързо ходене за няколко секунди е), повече стимули по пътя и си готова.

Готова ли...

Сега да ви споделя за какви стимули иде реч.
Миналата седмица това бе една лятно слънчево небесна тениска (ЛСНТ) пред мен. В тениската - жена. Оставаше ми 3/4 от разстоянието. Вече се чудех за какво да се захвана само и само да не спра. Гледам ЛСНТ тича няколко метра пред мен. Фокусирам се в движенията й и се оставям да се водя по нея. По някое време тичането й преминава в ходене. Пак се захванах за тоз стимул. Казах си (аз нали все си говоря нещо): Деница, няма да спираш преди да я достигнеш. (и веднага залагам следваща цел) Пък достигнеш ли я - да я минеш и тогава да спреш.

Малеее. ЛСНТ не беше толкова близо, та голям зор, голямо чудо видях докато достигна, мина и подмина. После тя, разбира се, ме изпревари, но отново ми бе стимул - да не увеличавам дистанцията.

Не се познаваме, но след финала я потърсих.

Д: Здравей! Искам само да ти кажа, че без да подозираш, днес ми беше мотивация да продължа напред по-бързо и стегнато.
ЛСНТ: А! Така ли? Аз нещо не бях във форма.
Д: Да, видях. И затова реших да ти кажа, че дори, когато не си във форма, можеш да бъдеш стимул :)
ЛСНТ: Радвам се! Ох! Аз днес закусих две палачинки и сега ми излезнаха през носа.
Д: А пък на мен много добре ми дойдоха твоите палачинки.
ЛСНТ: :)

Откровеността всякога е на почит.
И ето докъде води:

Днес, след като избягах едно голямо нагорнище, на равното реших малко да си почина с бързо ходене.
Точно тогава. Ама точно тогава се появи зад гърба ми ЛСНТ и рече Давай!

Ха!
И дадох.
Пълен напред.
Бяхме само на половината трасе.

Едвам се добрах до финала без да спирам.
Последните метри винаги са ми най-трудни.
Но в тях се концентрира и цялото ми доволство от всеки вдишан и издишан момент. От всяко въздухопомазване. Понякога разпервам ръце, за да се докосна до клонка, храстче, земен живот ღ

Доволна съм.
Днес подобрих предишното себе си с почти 2 минути!
Успях да пробягам разстоянието от 5 км със 70 м денивелация за 28 мин и 23 секунди.
Хвърковато доволство уютно се е настанило в мен.

ღ

-----------

 

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Март 2019