XL Камбанен рън

Гледайте! Гледайте бе, хора!
Тез снимки не може да са истина!
Туй е фалшификат!

И таз работа най-добре я знаят, тия дето на живо са ме виждали.
Аз съм фина, стройна, изящна и всякога с добре сложена прическа.
И никога червена.
Никога.

Като една добре възпитана млада дама в изисканото ни общество, аз никога не бих си позволила волността да допусна червенина да обагри фината ми лицева обвивка.

Единственото, което смутително силно би прекършило това благопристойно състояние на кадифено меката ми кожа, е ако изумително блестящ бистър ум, съчетан в неразривен съюз с възхитително добро сърце, облечени в мъжко тяло, ме попита дали искам да пием чай заедно в Западен парк.
И аз в тоз същи момент се сетя, че... няма чай в Западен парк.
НЯМА ЧАЙ В ЗАПАДЕН ПАРК!
Само тогава бих допуснала руменина да попари луничките ми и да положа смутено ръчичка пред устните си.

Та!
Благопристойни люде, най-тържествено ви представям едни от най-покъртително неизящните ми снимки.

Тука бягам.
На някакъв мега кален XL камбанен рън!
Беше възраждащо велико преживяване

5 км със 141 м денивелация.
5 км със 141 м денивелация в танцови забави в калта ღ

Една напред, две назад, малко жик-так.

Значи ей го как беше трасето:
Започва прилъгващо леко и равно за... първите няколко метра.
После имаш катерене.
После пак катерене.
И още малко катерене.
За тия дето са стигнали до още малко катерене има оооооооооще мъничко катерене.
После за неотказалите се има нещо като равно.

(Разбира се, навсякъде тънеш в кал. Ходилата ти стават двойни по обем и тегло.)

След нещото като равно има почти отвесно, от което (когато някога свърши) обръщаш и се спускаш надолу. Няколко метра встрани от качването.
И точно там чуваш големия на години човек (ГГЧ), който катери пред теб да вика на малкия на години човек (МГЧ), който се спуска отляво:

ГГЧ: Камене, внимавай с калта, че е хлъзгаво!
МГЧ:  Добре!
......
МГЧ: И ти внимавай!

Е те точно в този същи миг погледът ми рязко се замъгли, а в главата ми зазвуча Love is in the air...

След това имаш спускане, в което достигаш този ГГЧ и имаш уникалния и единствен по рода си шанс да го изпревариш... просто щото не можеш да намалиш.
И докато случваш таз работа, ръцете ти се вихрят над главата, а от устата ти излиза

Д: Най-после! Веднъж и аз да те изпреваря!
ГГЧ: А трябва да е повече!
Д: Да!

(Знайте, че откровеността всякога е на почит.)

После трасето продължава така:
Достигаш Георги, който ти сочи накъде е отклонението и подвиква "И да ви успокоя - миналата година беше по-зле!". Мислиш си - "Хубу!". И точно тогава пред теб застава едно мощно надолнище, запетайка за поемане на дъх, отвесно нагорнище.
"А тогава как ли е било миналата година?"

После, както всяко уважаващо себе си трасе, и това достига финала си.
Ама на този те очаква една добра вдигната за поздрав светльова ръка.
Хубаво "Пляс!" за добре дошла.

Цялото ми същество летииииии ღ

ღ

-----------

 

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Февруари 2019