Интересно нещо са нещата

Интересно нещо са нещата.
Днешните "5кмрън" ми изглеждаха като "5к мрън".

Така де - чувстваш се уморен, не наред, но имаш неустоимата душевна и телесна нужда да побягаш.
Не бях тичала от 2 седмици (!), а това се усеща още от първата крачка в парка.

Като "бонус" любимият Западен парк в централната си част е тотално разкопан. Труден за ходене и болезнен за гледане.
Като някой да е дошъл и разкопал душата ти. Без ясна идея какво ще прави с това.

През целите 5 км имах чувството, че това е най-бавното ми бягане, но си казах - значи всяко следващо ще е по-добре, ти просто стигни финала.
А то се оказа, че съм се справила 4 минути и 1 позиция по-бързо от предния път.

Изглежда и го чувстваш едно, а то се оказва друго.
Очевидно усещането ми за недобра форма се е променило с времето под влияние на почти редовното ми бягане (имайки предвид, че започнах да бягам от лятото).

Та - интересно нещо са нещата.

ПП: Днес след 5-те км успях да пробягам още 2 км с още един чифт приятелски крака

ღ

-----------

 

 

Автор: Деница Ябълкарова

Февруари 2019